Още за терзанията…

Още за терзанията на Георг в отговор на заповедите на Пеевски да се приеме поканата за участие в Борда за мир. Поканите, които Тръмп отправя за участие в Борда на Мира са изпратени лично до конкретни световни лидери (президенти, премиери, монарси), тоест поименно. Те не са адресирани до „държавата“ по общия дипломатически ред, а директно до личността, която Тръмп счита за легитимен представител на съответната нация.

В случая с България поканата е изпратена до президента Румен Радев, което предизвика напрежение с Министерството на външните работи, тъй като според тях дипломатическият канал е бил прескочен. Няма нищо за прескачане, дипломатическият канал е просто трансимия. Уставът на Борда изрично посочва, че членовете трябва да са „държавни глави“, но председателството е пожизнено за самия Тръмп. И както в случая с Чехия – покатана е отправена до премиера Бабиш.

В този смисъл Радев е отговорил, че тъй като поканата е поименна, и той подава оставка, не може да се възползва от нея. За това не трябва съгласуване с Георг или МС. Тоест отговорът е предпоставен. Лична покана, личен отговор. Но възбудата у Пеевски и Борисов е на макс – как така, шанс за нас, и Радев отказал. Знаете ли колко десетки милиони дава Пеевски за да излезе от Магнитски?!

Виж приемането за участие в този Борд, доколкото е възможно да има материални или политически последствия трябва да се съгласува с Министерски съвет – премиера и външния министър. Но в случая Министерски съвет няма върху какво да стъпи за да вземе подобно решение.

Разбирам, че Николай Младенов ще изглежда странно, ако България няма представител в Борда, но да не забравяме, че важни европейски лидери отказват – приемат такива като Орбан. Дори Мелони отказа – за сега само Орбан е приел.

Макар поканата да е лична, приемането ѝ води до ангажименти за самата държава (институция):

Финансова вноска: Държавите, които приемат, поемат задължение за вноски в бюджета на Борда. Специфичната сума от 1 милиард долара гарантира „постоянно място“ на държавата в Борда, а не просто на нейния текущ лидер.

Всяка държава-членка поема надзор над конкретен сектор от възстановяването на Газа (инфраструктура, образование, сигурност), което се изпълнява от съответните министерства и ведомства.

В Устава (Charter) е записано, че поканените лидери могат да определят свои постоянни представители (алтернати), които да участват в ежедневните заседания, но самият лидер носи отговорност за „стратегическото ръководство“. Например, Канада прие чрез своя лидер, но оперативните въпроси се движат от финансовото министерство.

Това, че Пеевски и Борисов искат да се сложат, ще ни постави в изключително тежка ситуация. Не само да бъдем в групата на Орбан, но и защото този Борд утре ще носи „активите“ на Тръмп, които точно в момента и точно в Европа не са никак високи. Напротив.

Веднъж „троянски“ кон на Русия, сега „троянски кон“ на Тръмп. Нека Пеевски и Борисов да извадят сами един милиард долара и да участват в този Борд за мир, който напомням вече е световен, тоест излезе от Газа. А ООН?

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва

Bnews.bg