Ново начало във ВКП – нова дясна ръка на “джуджето” Сарафов
В сряда предстои прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да инсталира нов заместник-главен прокурор, посочен от Сарафов. На мястото на напускащата Елена Каракашева, която се връща във ВКС, и.ф. си е харесал не другиго, а бившия спец-съдия Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова.
Каракашева така и не посочи мотиви за напускането си, нито пък някой си направи труда да я пита. Подобно на самата прокуратура, в която и разходите за гориво са следствена тайна, в прокурорската колегия всичко е кадрова тайна. В 90 процента от случаите се гласува мълчаливо, без грам дебати и коментари. Явно защото решенията вече са изговорени в “едни две други сгради” (по Цацаров) – а ролята на кадровиците за пред камерите, досущ като послушни кукли, е само да вдигнат и свалят ръка. За прокурор Каракашева само ще добавим, че именно тя подписваше серийните откази по ЗДОИ, доколкото Сарафов беше делегирал на нея това невесело задължение. Понастоящем екипът ни води няколко дела за осветяване работата на прокуратурата, например за “проверката” на участието на самия Сарафов в схемата “Осемте Джуджета”.
Така или иначе, от BIRD.BG решихме да проучим кандидата Магдалена Лазарова – за която няма и грам съмнение, че ще бъде назначена. Като за начало следва да акцентираме върху добре известния факт, преди да бъде назначена във ВСС от квотата на ДПС, тя цял живот е била прокурор. Т.е. имаме човек, който след пет години кадровик се спуска с парашут в едно от двете най-важни апелативни съдилища в страната – АСНС. Апелативният специализиран наказателен съд гледаше като втора и последна(!) инстанция всички частни наказателни дела – арести и други мерки за неотклонение, но също така и дела за запори и обезпечения. И двата типа дела са важни на самостоятелно основание, но при втория тип става дума за пари… и то понякога за много пари (или активи).
Лазарова, както и още няколко човека, се възползват от специален кариерен бонус, прокаран в парламента от ГЕРБ и ДПС – парашутиране без конкурс в който съд си избереш, след приключване на мандата във ВСС. Дори и преди това никога да не си работил като съдия, какъвто е нейният случай. Лазарова и Галя Георгиева се възползват максимално от бонуса и си “посочват” АСНС – където през следващите пет години – до закриването на спецправосъдието – коват брутална съдебна “практика”, особено при гледането на мерките за неотклонение и други частни наказателни дела, като например запори.
Първият “по-така” казус, по който съдия Лазарова правораздава идва през лятото на 2019. И това всъщност е именно ключовото дело за мярката на Явор Златанов – като за крадливата схема на джуджетата е от ключово значение мярката да бъде възможно най-тежката: задържане под стража. Точно това и става, след като АСНС “изпълнява” поставената му от Еврото задача. В следващите редове ще анализираме по-подробно съдебния акт, постановен от съдиите Магдалена Лазарова, Красимира Костова и Красимира Райчева, при участието на прокурора Светлана Фотева.
На първо място следва да посочим, че на първа инстанция Златанов е оставен в ареста от съдия Аделина Иванова. За нея алармирахме как чрез двегодишно баване успя да погаси по давност обвиненията срещу ОПГ Чуковете на Таки – две години не “стигнаха” на съдията да придвижи делото към ВКС. Така че случайни джуджета, пардон, съдии няма никъде по веригата. Мнозинството от състава по мярката на Златанов – а именно Лазарова и Костова – изгражда забележителна правна сглобка, или да речем конструкция. Въпреки че липсват ключови правни елементи от квалифицирания състав “пране на пари”, те санират тази оскъдност на обвинението като посочват, че било достатъчно, видите ли, прането само да бъде “видово определено”. Независимо от факта, че прането се осъществява при въвеждането на парите в стопанския оборот – т.е. те няма как да бъдат изпрани, ако просто си седят в банков трезор (или чекмедже в Банкя, примерно). Това обаче не спира съдийския устрем да санират юридическата неграмотност на прокурорите, получили задача от Еврото да сготвят Явор.
Нататък става и по-зле, обаче, цитираме: “обвинението на Явор Златанов по чл. 212 от НК, не е изградено по невъзможна конструкция, както се твърди от защитата, а страда от доказателствен дефицит.” Т.е. обвинението е слабо, но понеже е за “тежко” престъпление, ще оставим човека в ареста. Тъкмо ще дадем време на прокуратурата да намери доказателства – или ако не намери, да си ги донесе (по петьо-евровски). Абсурд би било меко казано. Продължаваме да дълбаем в дебрите на мракобесието: “презумптивната обществена опасност на вменените престъпления, за които мнозинството счете, че е налице обосновано предположение, произтичащо от наказуемостта им”. Кръгова логика, дами и господа съдебни заседатели! Явор е обществено опасен, понеже е обвинен в тежки престъпления. И вероятно ги е извършил, което следва от това, че са тежки. Ако още не ви е заболяла главата от шизофренията на Лазарова и Костова, сега е моментът. По тази логика, ако на нас или вас утре повдигнат обвинения, че сте стреляли по Рейгън, то следва също да останете в ареста. Само затова, защото престъплението (макар и недовършено) се води като тежко.
Лазарова и Костова по никакъв начин не коментират факта, че Явор току-що е претърпял операция на бъбреците. Нито че има новородено бебе, нито че има по-голяма дъщеря, за която се грижи сам. Тези факти са на вниманието на съдиите, но те удобно ги пропускат. Обръщаме специално внимание, че всички съдии са жени. Изводите оставяме на вас. Освен това добавят и аргумент, че Явор можело да манипулира доказателства, които още не били събрани. При положение, че всичкото злато вече е иззето и складирано на “Черковна” 90, не става ясно как и какво може да манипулира той.
Вторият съдия от мнозинството, Костова, нашумя покрай делото НАПлийкс, или по-скоро в частта, в която остави собственика на ТАД Груп, Иван Тодоров, няколко месеца в ареста. Тогава тя блесна със забележителното умозаключение, че той трябва да седи в ареста понеже е умен и има компютърни умения: “на свобода той ще е опасен заради интелектуалните си възможности и способностите да борави с компютър”. Впоследствие СГС няколко пъти отказваше на прокурор Калин Близнаков да сключи споразумение с основния обвиняем Кристиян Бойков, което в крайна сметка принуди Близнаков да седне и напише обвинителен акт. И макар делоото да е вече в съда, то е доникъде.
Преди да продължим с описа на съдебните подвизи на съдия Лазарова, редно е обаче да маркираме и особеното мнение на съдия Райчева, третият член на състава. По всичко изглежда, че тя е единственият юрист (а не милиционер) в състава. Мнението е забележително в няколко отношения, като стига до извода, че парична гаранция от 50 хиляди лева за Явор би била съвсем удачна и адекватна.
На първо място съдия Райчева сочи, че инкриминираните деяния са стари (още от 2017) – и че предходни прокурорски структури като СГП и СРП не са намерили за нужно да обвинят когото и да било за каквото и да било. На следващо място се сочи очевидното – това са изцяло семейно-търговски отношения, по които все още текат множество търговски дела. Защо трябва тук да се набутва въобще прокурор, не е ясно: “всички съучастници са в преки родствени взаимоотношения на възходящи и низходящи или съребрени такива, поради което разпоредбата на чл.142 ал.2 т.2, т.8 вр. чл.213а ал.2 т.4 и 5 НК не може да обуслови компетентност на Специализираната прокуратура.” Всъщност в закона пише, че в такива случаи наказателното преследване започва по тъжба на пострадалия в производство от частен характер. Пак да питаме, каква работа има тук прокуратурата?! Освен да прибере златото. И единствено съдия Райчева посочва общоизвестното – обвиняемият е претърпял операция на бъбреците и има новородено бебе. С резултат 2:1, обаче, Явор остава в ареста.
Чисто принципно следва да посочим, че в АСНС особените мнения бяха голяма рядкост. Нещо повече – по информация от наши източници, шефът Ушев е имал практиката – само устно, разбира се – да се опитва да “профилактира” и “превъзпитава” малкото съдии, които си позволяваха да пишат особени мнения. Доколко това тричане е било успешно не можем да преценим, но е факт, че подобни мнения са били силен дразнител както за Ушев. Което най-вероятно означава, че са дразнели и назначилите го негови повелители – Еврото, Пеевски и разбира се Борисов.
На този етап от нашия разказ следва да продължим прегледа на съдебната практика на бъдещия зам.-главен прокурор. Бисери не липсват. Така например, състав с участието на Лазарова прекрати по давност(!) гръмкото дело САПАРД, с подсъдими Марио Николов и други ценни кадри. Редно е да кажем, че в решение на ВКС от 2020 дебело се намеква, че всъщност Николов е трябвало да бъде осъден, а не оправдан от АСНС. Това обаче така и не се случва, понеже при “поправителния изпит” в АСНС делото погива по давност. Точно както и “Чуковете на Таки”. Удобно, нали?! За пълнота на изложението следва да добавим, че и в този състав участва съдия Костова – която оставя в ареста само умните хора (щото тъпите не са обществено опасни). Същият състав, между другото, през януари 2020 остави в ареста и еко-министъра Нено Димов, понеже “са налице масови негативни обществени реакции и много тежък воден режим за гражданите на Перник, за който няма изгледи скоро да бъде отменен”. Т.е. съдът се вслушва в гласа на народа – още повече, когато човекът от Банкя вече е дал зелена светлина пред медиите, че Нено следва да си понесе последствията. Все пак Нено не е от ГЕРБ, нали така. Ако беше, сигурно щеше да остане под парична гаранция.
По друг начин обаче стоят нещата, когато Лазарова гледа дела по същество (а не арести и прочее). Там изпъква делото за Мини “Бобов дол”, по което подсъдим бе Р.Овч. На фона на огромното забавяне в досъдебната фаза, през 2018 най-сетне делото влиза в Спецсъда. Върнато е обаче на прокуратурата поради негоден и нефелен обвинителен акт, понеже “обвиненията срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров са неясни, неточни, смесващи се”. Впоследствие спец-каскетурата продължи да прави напъни да внесе делото в съда, при положение и че самият ВКС им натърти, че обвинителният акт е калпав и не става за съд. Забележителното тук е, че самият Овчаров доброволно(!) се отказа да се ползва от давността, като настоя делото да продължи. Нашият скенер засече, че в крайна сметка преди месец анонимният наблюдаващ прокурор сам е прекратил делото, по пр. пр. 8276/2023 на СГП. Поредният гръмнал стар прокурорски балон, за който предстои да плащаме дебели обезщетения.
В края на 2018 Магдалена Лазарова, заедно с по-голямата част от личния състав на АСНС, вдигна врява до небесата по делото Иванчева и Петрова. Поводът беше поредната мярка за неотклонение на кметиците на “Младост”, която непослушната първа инстанция си беше позволила да измени в домашен арест. Разбира се, АСНС “оправи” проблема и ги върна обратно в ареста, но междувременно Ушев си беше позволил да ходи лично в кабинета на съдията от първа инстанция Хинов, за да му търси сметка. Което на свой ред провокира проверка на спец-правосъдието по този конкретен казус, назначена от ВКС и проведена от три върховни съдийки със сериозна репутация. Това обаче не попречи на прокуратурата (конкретно Франтишек) и повечето съдии от АСНС в един глас да нададат кански вой и да сезират ВСС срещу “лошия” Лозан Панов, който дръзнал(!) да ги проверява и по този начин се месел недопустимо във вътрешното им убеждение(?!?). Сред тези възмутени съдии бе и Лазарова. Т.е. недопустимо е собствената ти горна инстанция да извърши законово регламентирана проверка, но е допустимо шефът на съда – без да остави никакви писмени следи – да обикаля по кабинетите на съдиите, за да им търси сметка. Същото важи и за Франтишек, между другото, както неотдавна разкрихме единствени ние. Никой не чу тогава съдия Лазарова и другите бивши спец-съдии да се възмущават от подобен прокурорски натиск по делото за “убийците на Пеевски”, което бе поредната прокурорска порнография. А би било редно – понеже липсата на такава реакция е всъщност проява на дълбоко лицемерие.
Най-скорошната – и много показателна – проява на съдия Лазарова е всъщност директно свързана с Делян Пеевски и с матросовска защита на неговите интереси. Или всъщност с тричане на неговите “врагове”. Става въпрос за делото за ареста на Джейхан Ибрямов, който беше ключов елемент от офанзивата на Корпулентния срещу ДПС-Доган. По същество Пеевски извади от шахматната дъска, точно преди изборите, един от “топовете” на Доган – доколкото именно Ибрямов отговаряше за предизборната организация и логистика на партията в България. По това дело първо Рая Наделян (т.е. Назарян) скандално свали имунитета на Ибрямов с еднолично решение, без да свика заседание на парламента. От своя страна зам.-шефът (впоследствие избран за шеф) на СГС Руси Алексиев разреши прилагането на СРС-та спрямо Ибрямов при още несвален имунитет. След което напоително обясни, че не вижда проблем в това. СГС и САС впоследствие оставиха Ибрямов в ареста, като на втора и последна инстанция именно съдия Лазарова беше в състава, постановил постоянен арест. Това решение предизвика сериозна вълна от възмущение в юридическата общност, доколкото Назарян все пак не даде разрешение за задържане под стража – но пък съдът надлежно “санира” този пропуск. В унисон с традициите на спец-правосъдието, което изглежда продължава да е живо и здраво на улица “Черковна” 90 – само дето смениха табелката на входа. Законът у нас, в крайна сметка, се оказа просто една дреха, която може да бъде рязана, съшивана и прекроявана според това, което иска Шиши. Към днешна дата делото срещу Ибрямов е замразено – поне засега, ДПС-Делян не успява да събере гласовете в пленарна зала, с които да му свали новия имунитет, придобит след последните избори.
Водеща снимка: съдия Магдалена Лазарова и Борислав Сарафов – и.ф. главен прокурор.
Bird.bg
