Недостигът на кадри води до дежурства и време на разположение

Недостигът на кадри в България, а и в Европа е сред причините сред работодателите да набират популярност двете форми на допълнителна заетост – дежурството и времето на разположение. Това каза в интервю за БТА Жасмина Саръиванова, главен експерт „Социален диалог“ в Българската стопанска камара. Положителните темпове на растеж на икономиката също допринасят за популярността им, особено в производствата с непрекъснат цикъл на дейност. Ковид кризата ускори навлизането на формата – време на разположение, каза Саръиванова.

Времето на разположение се прилага в сектори като сигурност и охрана, здравеопазване, производство, кол центрове и др., посочи за БТА Антония Боянова, юрисконсулт в „Правен отдел“ на КТ „Подкрепа“.
Тези две форми са и възможност на работодателите да дадат допълнителни финансови стимули на работниците и служителите. Плюсовете за работниците – освен допълнителното възнаграждение, което е колкото за извънреден труд със съответните удръжки, е и осигурителният принос по двата вида допълнителна заетост. От използването на най-разнообразни форми на заетост имат полза както работодателите, така и работниците, обобщи Саръиванова.

Въвеждането на тези допълнителни трудови форми е свързано с фактори като непрекъсваемостта на някои производства, а не с други субективни фактори, като да речем по-голяма работоспособност през определи части на денонощието, посочи Жасмина Саръиванова.

Според нея България не се отличава от средноевропейското равнище по брой заети, които дават дежурства или са на разположение.

Приликите и разликите

Основната разлика между дежурството и времето на разположение е в това, че работниците и служителите при втората форма нямат задължението постоянно да са работното си място, а това става само при поява на конкретна задача за изпълнение, каза Жасмина Саръиванова.

В българското законодателство двете форми на заетост са въведени в Кодекса на труда и в съответните подзаконови нормативни актове, а през последната година заради необходимостта от хармонизиране с изисквания на общностното право се въведоха някои ограничения, коментира експертът. Сред тях е изискването на работниците или на служителите да не може да се възлага да бъдат на разположение в два последователни работни дни или в две последователни работни смени, както и в повече от два почивни дни за един месец, каза експертът, като уточни, че тези ограничения не се отнасят за медиците.

По закон дежурството е организация на работа при подневно или при сумирано изчисляване на  работното време, при която заетите са на работното си място и изпълняват или са в готовност да изпълняват трудовите си задължение. Времето на дежурството се включва в работното време, определено в индивидуалния трудов договор на работника или служителя. За времето на дежурство на заетия се изплаща уговореното трудово възнаграждение.

При работата на разположение, когато това се налага от особения характер на дейността, може да се уговори задължение работникът или служителят да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието, с готовност (при необходимост) да започне да изпълнява трудовите си задължения, поясни експертът. Времето на разположение не се отчита като работно време, ако на заетия не е била възложена задача за изпълнение. Ако работникът или служителят са на ненормиран работен ден, времето за разположение се установява в Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като в предприятия, в които организацията на труда позволява, може да се установява работно време с променливи граници. Необходимостта от допълнителната форма на заетост – на разположение, позволява на работодателя при определена ситуация да може да се възползва от работника си за определена работа и по тази причина не се налага той да е постоянно на работното си място.

Парите и почивката

Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, посочи Жасмина Саръиванова. Тъй като дежурството е част от работното време, на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.

Ако сме работили фактически по време на разположение, законът е предвидил на работника или служителя да бъде осигурен минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да е повече от 100 часа за един месец, за едно денонощие през работни дни – не повече от 12 часа, а през почивни – не повече от 48 часа. Най-общо казано колкото повече от служителите или работниците от една компания са на разположение или се включат в дежурства, толкова по-малко пъти в месеца ще им се налага да полагат тези форми на труд, коментира Жасмина Саръиванова, но посочи, че заради недостига на кадри това е трудно осъществимо.

Източник dnes.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *