Модели и правителствени представители: България също изплува в новите досиета „Епстийн“
Новоразсекретени документи на Министерството на правосъдието на САЩ показват, че България е споменавана многократно в кореспонденцията на Джефри Епстийн – финансист, осъден в САЩ за сексуални престъпления и починал в затвора през 2019 г. Материалите са част от архив от близо три милиона документа, публикувани по съдебни дела, свързани с Епстийн и неговата дългогодишна сътрудничка Гислейн Максуел.
Архивът включва електронни писма, финансови записи, снимки и видеоматериали. Част от тях съдържат препратки към София като място, свързано с дейности по подбор на жени. В отделни случаи в кореспонденцията се споменават и модни агенции, опериращи в България.
Модни агенти или не точно
Сред най-често срещаните имена в тези материали е това на Даниел Амар Сиад. В различни периоди той се е представял като моден фотограф, медиен мениджър и финансов консултант. От публикуваните имейли става ясно, че Сиад е поддържал активна кореспонденция с Епстийн.
В писма от 2010 г. Сиад описва свое пътуване до София и установяване на „отличен контакт“ с българска модна агенция. В кореспонденцията се обсъждат възможности за пътуване и работа на млади жени в САЩ. В други писма от същия период се споменават потенциални кандидатки, както и участие на млада жена в университетска обменна програма в България. Документите не съдържат данни за незаконен характер на тези пътувания.
Според разследващия сайт Bird.bg покойният френски моден агент Жан-Люк Брюнел, който също беше разследван за сводничество по случая „Епстийн“, е посочил Сиад като ключов посредник в набирането на момичета за операцията. Брюнел е предоставил информация за него на разследващите органи.
Сиад е поддържал контакти с модни агенции в различни европейски държави, включително в България. В един от имейлите той казва, че „тъкмо се върнах от София“, където е направил контакт с модната агенция Next One Agency. Тя е собственост на Стоян Апостолов и е оперирала през дружеството „Некст Уан“, което няма никакви качени файлове в Търговския регистър след 2009 г., когато е било и основано. Самият Апостолов е сравнително известно име в модната ниша в България, като пред сайта „Слава“ през 2011 г. казва, че е напуснал страната, защото моделите са били предлагани като компаньонки. По-късни имейли показват, че Сиад продължава да пребивава в София и да организира срещи и представяния.
Пред „Евроком“ Апостолов отрича да има нещо общо с Епстийн или Сиад. „Не, никога не съм чувал това име и аз бях изумен, защото ние никога не сме работили с такъв човек. И всъщност аз работя с тази агенция Next One, но никога такъв човек не сме се срещали, не сме говорили и никога не е имало никакви договорни отношения“, коментира Апостолов.
В редица електронни писма Сиад изпраща на Епстийн снимки на кандидатки и организира онлайн разговори. В архива присъства и нецензурно изображение, което според контекста е свързано с лице, обсъждано в кореспонденцията. В публикуваните документи самоличността на предполагаемите жертви е заличена или променена от американските власти.
Срещи на високо ниво
В кореспонденция от 2012 г. България отново се споменава. Сиад пише на Епстийн, че му предстои среща с „правителствени представители“, но не се споменават имена. Срещата е организирана от „Принцесата“, но без да се упоменава кой стои зад прякора. В имейлите се говори и за български лекар, договор за медицинска процедура и последващи обсъждания за възможно откриване на клиника в Азия. Документите не съдържат информация дали тези намерения са били реализирани. В тях има и самолетен билет, издаден на „Д. Чернева“. Фактът, че името не е заличено в документите, предполага, че не става дума за жертва на операцията.
България има и друга връзка с Джефри Епстийн – неговата партньорка в мрежата, Гислейн Максуел, е дъщеря на Робърт Максуел, британски медиен магнат и близък сподвижник на Тодор Живков и впоследствие на Андрей Луканов. Максуел е награждаван с орден „Стара планина“ и на последния си рожден ден е сниман с тениска, на която пише King of Bulgaria. Той умира през 1991 г., след като пада от борда на яхта.
Публикуването на файловете „Епстийн“ предизвика широк международен отзвук, тъй като в тях се споменават високопоставени политици, бизнесмени и публични фигури от различни държави. Самото присъствие на име в документите не представлява доказателство за участие в престъпление. Архивът обаче очертава мащаба и международния характер на мрежата около Епстийн и поставя въпроси за ролята на посредници, механизмите на контрол и реакцията на институциите в различни държави, включително България.
Capital.bg
