Мистерията “Петрохан” бележи прелом в българската народопсихология, политика и журналистика

Случаят “Петрохан” бележи прелом в българската народопсихология, политика и журналистика. За 10 дни научихме за себе си, като българи, колкото за 100 години.

За единия балон във Facebook, който постепенно ще надделее, случаят приключи снощи с интервюто на Миролюба и Генка. Даже знам в кой точно момент.

Когато София Андреева, майката на първото дете попаднало в групата на Калушев преди години, обясни будистката философия на ламите да не похабяват спермата си за плътски земни страсти, а да пренасочват сексуалната енергия през фонтанелата в космоса. За преобладаваща част от българите тази връзка сперма-фонтанела-космос е… изперкала работа.

Майка, която не вярва на сина си, че е бил сексуално обработван от по-възрастен мъж, в чиито ръце сама го е оставила като дете, трудно може да издържи традиционния български обществен съд. Очевидно тук има пластовете от тежка семейна констелация – дъщеря шизофреничка, син тийнейджър, който расте в стресова среда и майка, която отчаяно се опитва да го спаси от Ада на дрогата.

Става ясно, че София сама е потърсила Лама Калушев за помощ за сина си Валери. Момчето, според майката е било спасено от дрогата и токсичната софийска среда и години наред е било щастливо в мексиканската хасиенда. Което не ми е никак трудно да повярвам. Юкатан е божествено място. Кой тийнейджър не би предпочел да се гмурка, да се учи на ръчен труд с батковците и дори да отвори някоя книга под палмите, вместо да гние в преизподнята на българската образователна система. И не само българската. Разколът настъпил, когато в Мексико пристига тогава 11-годишният Николай (един от тримата простреляни в кемпера) и бързо става новият фаворит на лама Калушев.

Другият балон във Facebook, този на демократичната общност, сега ще се свие доста бързо. Много малко ще са тези, които ще продължат да настояват, че в Петрохан все пак е била общност от будистки монаси, отдадени на доброволен целибат и нощни медитации. А денем са патрулирали из гората с автоматично оръжие, за да пазят природата. Както твърди София в интервюто на Дневен ред.

На теория нищо не е изключено, но на практика българската народопсихология няма да приеме тази версия. Ключов момент в разговора снощи дойде към финала, където стана ясна йерархичната подредба в групата, с което може най-сетне да се даде обяснение са смъртта на две групи. Първите трима, открити простреляни на 2 февруари, са били нещо като обслужващия персонал и буквално са давали път на Калушев и неговите млади ученици – 15-годишният Александър и 22-годишният Николай. Младежите са били “прерожденците”, в чиито тела са преродени духовете на големи будистки учители. Избраните! Ако следваме тази сюжетна линия вече можем да си обясним защо Калушев е потеглил с учениците си към Околчица е решил да приключи земния си път с тях на символно място.

От снощния разказ става ясно, че децата не са били насилвани. Напротив, били са щастливи, имали са смисъл, структура и цел. Чувствали са се специални, богоизбрани. Нещо което децата в класическата учебна среда не са. Самият Валери е решил да се върне в България, когато е загубил тази си позиция.

Покрай хилядите неща, които изчетох за тези 10 дни, попаднах на документален филм за мексиканския изследователски период на Ивайло Калушев. Изуми ме брилянтния му английски, произношение, изказ и структура на мисълта, лекотата, с която навигира между културите. Това е бил човек, надарен с висок интелект. Децата не са били примамвани по училищата с бонбони. Водени са от родителите им, които лутайки се в мрака на собствената си съдба са привлечени от ума на Калушев.

На този фон версията за Таки, сръбската нарко мафия, пренасяне на кокаин през граница с дронове и прочее… изтънява. Което не омаловажава това, което Иван Христанов направи като политик в предизборна кампания. Вдигна се в неделя и отиде на Околчица да задава въпроси. А има още много, на които не е отговорено. Аз лично не мога да кажа, че за мен работата е ясна.

Едно стана ясно обаче за тези 10 дни. Българското общество е достигнало предела на своето недоверие в институциите и хората, които го управляват. Но които сами избира. Ние сме майките, които сами водят децата си в гората и ги оставят там.