Мария Габриел иска да е зам.-генерален директор на ЮНЕСКО. Правителството мощно я подкрепя

Ротацията на Сглобката изхвърли Мария Габриел в глуха орбита, но силата на властовото притегляне отново я върна на хоризонта. Оказва се, че тя се е кандидатирала за поста зам.-генерален директор на ЮНЕСКО, а българското правителство в оставка мощно я подкрепя (“strong support”). Габриел иска да поеме ресора “Комуникация и информация”, твърди BIRD, позовавайки се на източници в организацията.

Писмото с официалната държавна подкрепа е подписано на 23-ти януари от отиващия си министър на външните работи Георг Георгиев и засега не е публично оповестено.

Но преди Габриел да поеме към отговорността за световното комуникационно и информационно наследство, нека припомним нейното собствено наследство в българската политика – поредица от разминавания с истината, евтини ведомствени жилища и съмнителни назначения. Едно от които е това на сегашния български посланик в Париж и ЮНЕСКО – Радка Балабанова – Рулева, която е натоварена да поддържа и прокара кандидатурата ѝ пред новия египетски генерален директор.

Докторатът-фантом: “Доктор” по телевизията, но не и в регистрите

Един от най-ранните и устойчиви митове в биографията на Мария Габриел (тогава Неделчева) е нейната научна степен. В предизборен клип на ГЕРБ за европейските избори през 2009 г. тя самоуверено заявява: „По образование съм доктор на политическите науки“. Тази претенция е затвърдена и през 2011 г. на официалната ѝ страница като евродепутат, където е посочено, че притежава докторат от Института за политически науки в Бордо и Свободния университет в Брюксел, разработван между 2003 и 2011 г..

Разследване на BIRD обаче разкри, че това е лъжа. Мария Габриел никога не е защитавала дисертацията си. Справка във френската държавна база данни theses.fr, където задължително се публикуват всички защитени докторати, показва, че нейното име липсва. Впоследствие, в официалните ѝ биографии като еврокомисар, титлата „доктор“ тихомълком изчезна, вероятно за да се избегне изискването за представяне на диплома, каквато тя не притежава.

“Стокирането” в общинско жилище за 400 лева

Още по-скандален е битовият казус, който освети привилегиите на партийния елит на ГЕРБ. Разследванията на Биволъ показаха, че в продължение на години Мария Габриел е ползвала голямо общинско жилище (128 кв.м.) в престижен столичен район срещу символичния наем от 400 лева на месец. Това се случва в период, когато тя вече получава огромна заплата като евродепутат.

Когато скандалът гръмна, Габриел се опита да се оправдае с твърдението, че е ползвала апартамента само за „стокиране“ (складиране) на багаж и че го е освободила още през 2013 г.,. Фактите обаче я опровергаха: разследването доказа, че тя е плащала сметки за ток за въпросния имот чак до 2017 г., което уличи бъдещия еврокомисар в поредна публична лъжа. Въпреки явния конфликт на интереси и облагодетелстване с обществен ресурс, КПКОНПИ я „изпра“ с удобното тълкуване, че по онова време евродепутатите не са се водели „длъжностни лица“ по смисъла на българския закон.

“Дискретната” дипломация на гафовете

Към портфолиото ѝ трябва да добавим и нейния управленски стил като министър на външните работи в правителството на „Сглобката“. Докато за младши експерти в администрацията се провеждат публични конкурси, под ръководството на Габриел в МВнР бе въведена практика кандидатите за посланици и дипломатически постове да се набират „тихомълком“ и „на хартия“, без излишен шум и дигитални следи,.

Такъв е случая и със сегашния ни посланик в Париж. Радка Балабанова – Рулева прави няколко гафа като началник в министерството, които обаче са заметени под килима. За награда Габриел я праща в Париж. Съвсем естествено, Балабанова ще остане вярна капия на Габриел и нейния патрон Бойко Борисов. Защото килимите могат да се надигнат и заметеното да изскочи.

“Каалинка, каалинка…” – Руска комуникационна капия

Дали кандидатурата ще успее? Източници от дипломатическите среди споделят, че международната институция няма да приеме с отворени обятия за свой заместник-ръководител лице с доказани неистини в биографията и склонност към използване на евтини държавни привилегии. От друга страна Мария Габриел може да получи сериозна подкрепа от Русия и нейните сателити. Ресорът “Комуникация и информация” в ЮНЕСКО винаги е бил изключително важен за Москва, която го държеше в продължение на близо десет години, а най-големият доказан руски коз в България все още е Бойко Борисов, който построи Балкански поток на Путин. Новият играч Радев тепърва трябва да доказва на практика, не на приказки, а в кеш и в евро, че може да се разчита на него.