“Краят на Играта на Пеевски”, според Бекет и Бойко Борисов!

Краят на Играта за Пеевски (По Бекет)

Театърът на абсурда с Шишкото на сцената е на финала. Докато беше като Годо, за който всички говорят, но никой не вижда, Пеевски бе мит. В момента, в който Магнитски го извади на сцената, шишкото Пеевски се превърна в истински клоун на абсурдизма. Самият Пеевски е тотално абсурден и чак нереален образ. Такива образи са темпорално ограничени само в тяхната си епоха, а Епохата на Пеевски приключи в края на миналата година.

Положението при Пеевски е отчайвайщо, а обръчът около него и антуража му се затяга свирепо.
Как става ясно ли?
Не само по разприказалата се Теодора Георгиева, която няма какво да губи. Тя е само жертва, готова да стане примамка отново. Загуби кариерата си, опозори се, убиха майка и, има огромни мотиви да се вреже в шишкото.

Разбира се и по друго краят на Пеевски.
По стремежа на Бойко Борисов да се самоизчегърта от него и по опита му да се договаря самосиндикално за личното си оцеляване с ПП-етата и с Радев.
Борисов е загубил надежда за спасение във формулата “80”.
Само Пеевски си мисли и се надява, че положението му е спасяемо и, че ако с Борисов имат 80 и повече депутати ще се договарят с Радев и с ППДБ за главен прокурор. Нищо по-далеч от истината и въпреки налудността на Пеевски и отчаяните му въжделения, Борисов е здраво стъпил на земята и не вярва в химери.
Всичко приключва. Нетърпимостта на цялото общество към мафиотския модел е достигнало предела и за Борисов е време за спасяване поединично. Сарафов и Пеевски са пътници и политически трупове, а техният началник и впоследствие ортак и заложник – Борисов, го знае най-добре.