Кои са първите жени практикували най-древната професия в България

Още след Освобождението в София се разкриват възможности за удоволствия – театри, концерти, изложби. А наред с тях се откриват първите публични домове с шансонетки. С пристигането на мъже от провинцията в столицата, които имат осигурена работа, те започват да търсят и плътски удоволствия. Иска им се да грабят с пълни шепи от живота.

Любопитна подробност е, че тя не приема фамилията на мъжа си. Счита, че това е отживяло патриархално мислене за неограничените собственически права, които мъжът има над жената в семейството. От брака им се раждат две деца,

Вера Златарева е необикновена жена в работата си. Между годините 1934 – 1938 е избрана за секретарка на Секцията на правничките към Българския съюз на жените, участва в конкурс за стипендия по криминална социология на Международната федерация на университетските жени. Става член на Международния съюз на приятелите на девойките и на Международната федерация на аболюционистите. Сътрудничи в списанията „Философски преглед“, „Фар на въздържанието“, „Трезвеност“, „Литературен глас“, „Вестник за жената“, „Адвокатски преглед“, „Полицай“ и др.

През 1940 г. Златарева кандидатства за редовен профеЕ сор по трудово право и социално законодателство в Държавното висше училище по финансови и административни науки. Пише монографии, свързани с редица обществени проблеми. Сред тях неравноправието между половете, защитата на жените, засяга проблема за изнасилванията, както и имуществените отношения между съпрузите. Тя е сред тези, които защитават правата на децата, особено на тези, който са родени извън брак.

Амбициозната дама продължава работата си като юрист и след 1944 г. Остава активна в обществения живот на страната. Тя става ръководител на Българския народен женски съюз и членува в БЗНС. Представя кандидатурата си пред новата власт. През 1945 г. първа сред жените юристки получава правото да упражнява адвокатска практика и да представлява клиентите си в съдебна зала. Избрана е и за народен представител в 26-ото Обикновено народно събрание. Тя е първата жена, държала реч, свързана с правата на жените от парламентарната трибуна.

Вера Златарева участва и в начинанието за възстановяване на конституционните права и свободи. Те са сериозно ограничени след преврата през май 1934 г. В работата си като юрист и народен представител настоява равенството между половете да бъде изрично упоменато в законодателството. Целта е да бъдат избегнати дискриминационни прояви. Усилията й са върху подобряване общественото положение на жените – правата на труд и собственост, на платен отпуск по майчинство,
равноправие в семейството.

Вера Златарева първа у нас обръща поглед към проблемите на жените в България. Тъкмо тя произнася от парламентарната трибуна емблематичните думи: „Културата на една страна се мери по общественото отношение към жената“.

Източник: Уикенд

24chasa-bg