„Калинки“ с тлъсти заплати налазиха държавните фирми (ДОКУМЕНТ)

Стремежът на България към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изрично изискване за подобряване на управлението на държавните дружества не респектира особено властта. В бордовете на държавните фирми масово продължават назначения на „калинки“ без конкурс. Има дружества, в които няма нито един представител, избран след състезание, но за сметка на това заплатите са високи.

Това показва годишният доклад за държавните публични предприятия за 2022 г. Документът бе одобрен миналата седмица, като 2-годишното изоставане в данните показва, че този механизъм на отчитане не е достатъчно ефективен.

Агенцията за публичните предприятия и контрол е провела целенасочен мониторинг на конкурсните процедури през 2022 г., но изобщо не е анализирала данните, а ги е обособила само като приложение към доклада. В аналитичната част се изтъква единствено, че през 2022 г. са работили едно редовно и едно служебно правителства и са направени множество промени в органите за управление и контрол.

Резултатът от това кадруване е предприятия, в които всички началници са избрани без конкурс.

Според данните, актуални към края на декември 2022 г., трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване” са избрани без конкурс. През процедура на състезание не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз” също са избрани без конкурс. В сектора на транспорта на публична процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София” и “Летище Пловдив”.

Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните дружества към спортното министерство, като тук всички членове на бордове – общо 19 души в 5 дружества, са избирани без конкурс.

Вероятно за част от тези позиции в последствие през 2023 г. са провеждани конкурси, но може да се е стигнало до отстраняване на титулярите и временно назначаване на хора без процедура. Както “Сега” писа, кадруването в държавните дружества се оказа юридически пробито отвътре и необжалваемо, защото съдилищата не откриват правен интерес в подобни дела. С правилника за прилагане на закона пък на практика бе дадена възможност за заобикаляне на изискването за конкурс с възможността да се назначават временни титуляри за период до 6 месеца. Според юристи включването на този текст в правилника за прилагане на закона е незаконосъобразно, защото го дописва.

През 2022 г. държавните предприятия отчитат сериозен ръст в приходите, като това основно се дължи на войната в Украйна и динамиката при цените в сектор енергетика. От 265 държавни предприятия 171 отчитат нетна печалба в общ размер от 3.89 млрд. лв.

Приходите от оперативна дейност са достигнали 32.8 млрд. лв. – близо 13 млрд. лв. повече от 2021 г., като основният принос е на сектор енергетика с общи приходи от оперативна дейност в размер на 25.1 млрд. лв.

Внесеният дивидент в държавата от публичните предприятия през 2022 г. е в размер на 1.524 млрд. лв., като огромната част от него е плащане от БЕХ – 1.439 млрд. лв., включително неразпределена печалба от минали години. Това действие бе впоследствие критикувано с аргумент, че енергетиката се обезкървява, като тази година се стигна до решение на парламента БЕХ да не превежда дивидент върху печалбата си за 2023 г.

Интересни са и данните за достигнатите разходи за възнаграждения на бордовете в големите предприятия. И тези данни обаче закъсняват, но фирмите вече обявиха резултати и за 2023 г. стана ясно, че на някои места възнагражденията са космически.