Интереси в тъмен СОС
Гласуването за директори на общинските дружества показа надпартийно „икономическо мнозинство“, което може да взима ключовите решения
Гласуването за директори на общинските дружества показа надпартийно „икономическо мнозинство“, което може да взима ключовите решения
господин Красьо казахте? Не го познавам.“ Така, с усмивка, общинският съветник от ВМРО Карлос Контрера отговаря на въпрос в ефира на „Лице в лице“ по bTV във връзка със слухове за „задкулисни интереси“ в Столичния общински съвет (СОС). Споменатият Красьо е известният в съдебните среди Красимир Георгиев с прякор Красьо Черния или Черничкия. Той нашумя в лобистки скандал преди 15 години, впоследствие беше оправдан и в последните години е по-скоро като строителен предприемач чрез фирми, контролирани от членове на семейството му. Но периодично продължава да се спряга и като кадровик и брокер на влияние.
Поводът сега името му отново да изплува в СОС е, че Карлос Контрера е вносител на доклад с 25 имена на бъдещите директори на ключовите общински дружества, за които има спекулации, че са „спуснати“ от някого. С „номинираните“ кандидатури съветниците трябваше да се запознаят в рамките на ден, а на следващия да гласуват назначаването им – необичайно бърз темп на действие дори за рутинни решения в местния „парламент“.
Случилото се този юли е показателно за това как работи Столичният общински съвет след изборите през 2023 г. В ситуации като тази изведнъж се сформира перфектна организация за събиране на нужните гласове. Досега през годините беше тъкмо обратното – пазарлъци, спорове, гласуване „напук“ и партийно.
Още от самото начало мандатът тръгна накриво – не се намери стабилно мнозинство, а председател беше избран „на косъм“ и компромисно. При назначаването на директори на общинските дружества и председатели на комисии обаче се бетонира едно надпартийно единство – заедно гласуват иначе на централно ниво яростно враждуващи партии – ГЕРБ, БСП, част от „Възраждане“ и ИТН. Това подсказва, че стимулът кой какво и кого подкрепя излиза от обичайното злободневно заяждане.
На този фон изглежда много удобно партиите, представящи се като опозиция в общинския съвет, да сочат за виновен Васил Терзиев – за пред хората лесно кметът се превръща в лице за всички проблеми на София. И макар във фигурата му да е концентрирана власт, без подкрепа за идеите му в общинския съвет малко от тях могат да се реализират. (Текстът за управлението на Терзиев четете тук).
Колко ще струва билетът за градския транспорт, какви ще са сметките за парно и дали е безопасен някой ремонт сега зависи от хора, избрани в рамките на два дни. Новият директор на „Топлофикация“, втората най-голяма в цяла Източна Европа, например има само шест години трудов стаж. А един от новите директори на „Софинвест“, дружеството, грижещо се за строителния надзор, няма нужното образование и така то не може да получи лиценз. Следователно не може да се грижи за отварянето на нови детски градини, отварянето на пътища и др.
Разделяй и владей?
Предвид несигурната ситуация с мнозинството в СОС, спекулациите са, че иначе нареклите се опозиционни групи могат да диктуват важните за града решения. И го правят. При тази формула те реално могат да управляват в следващите три години, още повече че и ПП-ДБ-СС не е особено монолитна и нейни съветници могат да бъдат подхлъзнати. Докладът за бордовете например беше разгледан спешно в ресорната транспортна комисия въпреки възмущението на част от съветниците, че нямат никакво време да се запознаят с имената на хората в него. Финалното гласуване беше още на следващия ден, като подкрепата дойде от ГЕРБ, БСП (без Диана Тонова и Войслав Тодоров), ИТН, петимата отцепници от „Възраждане“ и Благовест Георгиев, който беше в групата на ПП.
Съвносители на предложението (освен Контрера) бяха двама от отцепилите се от „Възраждане“ – Севделина Петрова и Красимир Гълъбов. И двамата не успяха да обяснят с какви мотиви предлагат въпросните хора да бъдат назначени и избягваха да вземат думата.
Учудване предизвика и това, че председателят на общинския съвет Цветомир Петров (от квотата на ПП) не е забавил доклада и въобще го е вкарал в дневния ред. Това само по себе си доведе до съмнения у съветници в коалицията, още повече заради миналото му като член на ВМРО. За „Капитал“ Петров обясни, че е постъпил така, защото на председателски съвет всички са били постигнали съгласие, че всички доклади, свързани с бордовете на общинските дружества, ще бъдат разгледани в една и съща сесия на общинския съвет.
„Именно заради това и докладът на колегите Карлос Контрера, Красимир Гълъбов и Севделина Петрова бе включен в заседанието заедно с останалите доклади по темата на групата на ПП-ДБ-СС, както и на Диана Тонова от БСП“, коментира той, като припомня, че предложението на ПП-ДБ-СС е било за прозрачни конкурси и нов начин на управление на най-важните дружества. „За съжаление гласуването в зала показа, че за разлика от нас, има достатъчен брой съветници, които не искат промяна“, казва той.
Тук имаше и трета изненада – спорните назначения в бордовете минаха благодарение на гласа на Благовест Георгиев (отново от квотата на ПП). Той не беше идвал дълги месеци в общинския съвет след началото на мандата, а после медиите разпространиха информация, че е шофирал пиян и е предизвикал ПТП. От коалицията ПП-ДБ-СС се разграничиха от него, а той обясни, че става дума за манипулации, и в крайна сметка се оттегли от групата, както се вижда и от гласа му.
Кой поръчва музиката
Тези елементи са важни, защото от месеци в коридорите на общината вървят разкази с 90-арски оттенък – говори се, че решенията се взимат далеч от „Московска“ 33 и някой диктува как да се натискат бутоните. За пръв път тези съмнения бяха изречени официално именно след решението за бордовете. На въпрос кой задкулисен играч е овладял икономически София Борис Бонев („Спаси София“) коментира: „Най-вероятно е Красьо Черния. Зад Красьо Черния е Таки (прякор с, който е известен Христофорос Аманатидис, наследник на мутренската групировка ВИС-2). Таки и Маджо (Младен Михалев, главна фигура в конкурентната силова групировка СИК)“, като припомни, че „същият този Таки държи паркинга под НДК“.
От „Синя София“ също излязоха с позиция, според която съветът обслужва нечии интереси благодарение обаче на партия ГЕРБ. „В Столичния общински съвет вече е сформирано едно ново мнозинство на икономически интереси и образуващият елемент на мнозинството е ГЕРБ-СДС“, коментира общинският съветник Вили Лилков след вота за бордовете.
Според Контрера от ПП-ДБ-СС просто си намират оправдания. „Доказателства ще видим ли? Или ще хвърляме твърдения? Винаги когато ПП-ДБ-СС са в неизгодна позиция, виновно е задкулисието, злите сили и някаква космическа сила, която им пречи?“, коментира той в ефира на bTV.
Неформално се говори, че Красьо Черния се разбира добре и с хора от ГЕРБ, и с хора от ПП и затова бил „удобен“. Действително, могат да се открият връзки и с двете партии през биографиите на управителите в новите бордове (виж кои са новите директори в каретата). Каква точно е ролята му обаче е трудно да се прецени, тъй като повечето съветници показват видима неохота да говорят, когато се спомене името му. Което също може да се разчете като знак, че тя не е маловажна и че той (или хората зад него) боравят не само с пари, за да си набавят нужните гласове.
На този етап всичко това остават просто слухове, защото не могат да се намерят връзки. Все още няма и много обявени обществени поръчки, за да се проследят нюанси. Но факт е, че мнозинството в този му състав се „събира“, когато става въпрос за разпределяне на власт, а и на много пари.
Мнозинство по спешност
Първият път беше, когато по нощите, малко след избора на председател, отново Карлос Контрера внесе доклад с разпределението на състава и председателите на ключовите комисии в общинския съвет. Печеливши, разбира се, бяха всички освен ПП-ДБ-СС. Водените дотогава преговори отидоха на вятъра и в крайна сметка с процедурни хватки и с подкрепата на отцепници от БСП, „Възраждане“, ИТН и „Синя София“ градът осъмна с новия състав на ресорните комисии. Така например председател на транспортната комисия стана Иван Таков (БСП), на финансите – Димитър Вучев (ГЕРБ), на тази по икономика – Прошко Прошков (ГЕРБ).
Решението кой да управлява общинските дружества е не по-малко важно, защото те самите също разполагат със значителен ресурс (по сметки на съветници управляват 3 млрд. лв. активи) и могат самостоятелно да пускат обществени поръчки. Логиката е следната: трябват поръчки от общината, които да захранват вече изградената екосистема от фирми. Когато кметът не иска да „помага“ за това, какъвто вероятно е случаят с Терзиев, погледите се насочват към алтернативите.
Добра илюстрация как работи този механизъм е разкритието на „Спаси София“ от този юли за схема в „Топлофикация София“, според която фирми на приятелката на тогавашния директор получават поръчки от дружеството. От там показаха, че една от тях е спечелена от свързвана с бившия общински съветник от ГЕРБ и бизнесмен Орлин Алексиев компания, която после я е превъзложила. Впоследствие директорът Александров подаде оставка.
Дали ще го наречем задкулисие или обикновена (но добре смазана) корупция, няма толкова голямо значение. Ако нещо пролича в изминалата вече близо година от местните избори, то е, че в тази конфигурация обещаните от спечелилите изборите кмет и коалиция реформи трудно ще се задвижат, а когато са в ущърб на нечии финансови интереси, ще бъдат и потайно или откровено саботирани от неясно как сглобеното опозиционно мнозинство от „Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“.
„Топлофикация София“: ново и старо
Новият изпълнителен директор е 30-годишният Петър Петров. За него няма много информация в публичното пространство. Според LinkedIn профила му работи в дружеството от 2019 г. на различни позиции, като последно е заемал поста зам.-директор в правния отдел. Завършил е „Право“ в Софийския университет през 2018 г. Според регистрите е член на национален клуб „Дого аржентино“ за кучета от тази порода.
Поста в надзорния съвет запазва Сашо Чакалски, който е бивш изпълнителен директор на дружеството (2018 г.). Той е известен предимно като банкер, като взаимоотношенията му със столичната управа започват далеч преди това. Той е бил изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Общинска банка от 2011 г. (когато София си връща от Христо Ковачки властта в банката) до 2018 г. (когато е приватизирана). По това време Орлин Алексиев от ГЕРБ е представител на Столичната община в общото събрание на Общинска банка и са работили заедно. Източници на „Капитал“ споделят, че Алексиев е поискал оставането му в борда и заради това от ИТН (за които се твърди, че са свързани с бизнесмена) са подкрепили доклада.
Друг нов директор е Георги Балабанов, чието име за пръв път става известно като част от основаната от Николай Бареков и финансирана от собственика на КТБ Цветан Василев партия „България без цензура“. Впоследствие той е и сътрудник на Бареков в качеството му на евродепутат. Професионалният опит на Георги Балабанов е натрупан най-вече в компании на италианския бизнесмен, придобил българско гражданство, Едоардо Миролио. Предприемачът имаше негарантирани депозити за общо 90 млн. лв. при затварянето на КТБ през 2014 г., като чрез цесии и прихващания успя да спаси голямата част и да придобие дял в „Техномаркет“, заем към „Дунарит“ и др. Всички тези владения той прехвърли на свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Това минало доведе до съмнения и спекулации. „Изглежда, Балабанов движи бизнеса на италианската фамилия в България, а фамилията Миролио е свързана с Делян Пеевски чрез КТБ, „Техномаркет“ и „Булгартабак“. Не е необходимо човек да бъде гений, за да разбере, че Пеевски си е инсталирал свой човек в „Топлофикация София“, коментира Делян Георгиев от тази част на „Възраждане“ в градския парламент, която не гласува с ГЕРБ, а с ПП-ДБ-СС. По партийна линия Балабанов последно е бил организационен секретар и водач на листа на партията на Стефан Янев „Български възход“.
Друго ново попълнение в надзора е Миглена Иванова, която е работила като финансов контрольор в „Булгаргаз“ (2016 – 2022), а преди това е била в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и редица други държавни структури.
Център за градска мобилност: връзки и поръчки
Макар и досегашният изпълнителен директор Димитър Дилчев да напуска дружеството, в борда e човекът, който е управлявал паркирането в града (една от най-чувствителните теми в София) по време на неговия мандат, а и още от 2012 г. – Александър Георгиев. Той е описал в биографията, изпратена до общинските съветници, опита си във фирмите „Джеф Ко“ и Гамма“, но е изпуснал някои други. Справка в регистрите показва, че през 2012 г. е бил в борда на „Адвертайзинг ейджънси“, която през 2015 г. е част от консорциум, спечелил поръчка на ЦГМ за над 2 млн. за изграждане на система за автоматично позициониране на градския транспорт. Другата фирма в консорциума е „Инфосистемс интернешънъл“, която отвежда към десетгодишна мрежа от свързани фирми със спечелени поръчки от ЦГМ и общината, продължаваща с подкрепата на политически лица. Александър Георгиев има допирателна с още един човек, който работи с ЦГМ. Отново през 2012 г. е бил управител в „Джей бизнес груп“, фирма, която допреди това е еднолична собственост на строителния предприемач Александър Тошев, познат с прякора си Джони Каскета. Последно миналата година фирма, свързана с него, спечели в обединение поръчка за „дигитализация на паркирането“ за 6 млн. лв. Към момента резултатът от нея са новият сайт на ЦГМ и приложение, които предизвикаха недоволството на хората.
Румяна Милова за пореден път влиза в борда и става изпълнителен директор на дружеството. Тя го ръководеше, след като през 2017 г. тогавашния директор Симеон Арнаудов подаде оставка. Преди това е била в Булбанк, ББР, социалното министерство. Името ѝ фигурира в одитния доклад на Сметната палата за ЦГМ от 2016 г., в който се казва, че е заемала длъжността директор без сключен договор, което противоречи на Търговския закон. После беше временно изпълняващ длъжността директор до назначаването на Димитър Дилчев за директор на ЦГМ през 2019 г., отново без конкурс, по предложение на ГЕРБ.
Преди това Дилчев е кмет на район „Студентски“, но не успя да спечели втори мандат и така беше предложен за друга работа. Вероятно от там познава Екатерина Стефанова, която е другият нов член на борда. Тя е работила над 10 години в район „Студентски“, където заема поста началник-отдел „Административно и информационно обслужване“, а преди това и в други райони.
Другият нов директор е Станимир Арабаджиев. Кариерата си започва като стажант в община „Лозенец“ и Софийския градски съд, а после започва работа в НАП като експерт. За пръв път отива в ЦГМ през 2014 г., където три години работи в отдел „Правен и обществени поръчки“, сектор“ Обществени поръчки“. После има опит в БДЖ и в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, където е зам. изпълнителен директор и се занимава с дирекция „Пътни превозни средства“, организиране и възлагане на обществени поръчки.
Нов член на борда е и Петър Сеферов. Той също има биография, свързана с транспортните държавни структури. Той е работил на различни постове в „Пристанищна инфраструктура“ и в „Пристанище Варна“, като и в двете стига до изпълнителен директор. Последно оглавява „Пристанищна инфраструктура“ през ноември 2022 г., когато министър на транспорта е Христо Алексиев. Впрочем от всички 25 директори немалко хора са свързани с БДЖ и пристанищните дружества.
Транспортните оператори: важно минало
Размествания има и в двата транспортни оператора – „Столичен електротранспорт“ и „Столичен автотранспорт“. В дружеството, грижещо се за тролеите и трамваите, на поста директор остава Евгений Ганчев, но другите са сменени. Назначен в управителния съвет е Георги Аврамов, който е развивал бизнес с хранителни добавки и според CV-то му няма никакъв опит в администрацията досега. Имал е участие в „Скраб енд гоу“, в която е инвестирал фондът „Иновейшън кепитъл“.
Димитър Владимиров има опит с управлението на различни фирми и консултантска дейност, но започва работа в район „Средец“ през 2014 г. като финансов контрольор и после се издига на поста главен инспектор по приходите и главен експерт в голямата община. Това е работил последно преди избирането му за директор на дружеството.
Кирил Георгиев пък е дългогодишен кадър в електротранспорта, като е бил и председател на борда. Дълги години преди това работи в поделение „Малашевци“, където е бил и директор. Преди това работи в частния превозвач „Юнион Ивкони“, където последно е мениджър. Любопитен щрих в биографията му е, че кариерата си започва в общинското „Чистота София“, където отговаря за организирането на външни услуги, включително отдаване под наем на техника. Това е било през далечната 2001-2002 г., но много по-късно, през 2018 г., стана ясно, че това е удобна дейност, която позволява общинско дружество да аутсорсва към частна фирма чрез договори за външни услуги (какъвто беше случаят с бизнесмена Гайтански-Вълка и „Чистота Искър“).
Подобен старт на кариерата си има Петко Златев, другият нов директор в борда. През 2000-2002 г. той работи като „Инспектор наеми“ в тогавашната общинска фирма „Пазари Витоша“ ЕАД, а преди това е в АДФИ за една година. Като цяло най-голям трудов стаж има в „Летище София“, където е търговски директор. Назначен е през 2010 г. и работи до 2021 г. След това е търговски директор в концесионера на летището „Соф кънект“ и отговаря за поддръжката на наемни обекти в летище София.
Преди също се е занимавал с туризъм (ТД „Хотел „Света София“ и „София принцес хотел“). В борда на другия транспортен оператор – „Столичен автотранспорт“, който отговаря за рейсовете, остава Лъчезар Пеков. Преди това е работил в Центъра за градска мобилност от 2013 до 2017 г., където се е занимавал основно с безопасността на пътя. Преди е участвал в IT фирми.
Стилян Манолов, който е бил директор и преди в дружеството и отговорник за поделение „Дружба“, става част от борда. Срещу назначаването му протестира служителка в дружеството, която изнесе пред медии информация за това, че Манолов е бездействал, когато е подавала сигнали за тормоз на работното място по обществено положение, лично положение и сексуален такъв от негов подчинен служител.
Антония Иванова е родена в Хасково и кариерата си започва като кредитен експерт в тамошния клон на „Прокредит банк България“. Първият ѝ досег с публичния сектор е в ЕСО (Енергиен системен оператор), където е член на независим одитен комитет (2018 г.), а после и в Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление Хасково, където е работила през последните четири години като финансов контрольор.
Галина Бонева е другият нов директор в борда. В CV-то ѝ има описан опит само като адвокат, член на Шуменската адвокатска колегия, но справка в регистрите показва, че е била доскоро управител в „Еко груп рисайклинг“. През 2022 г. фирмата спечелила поръчка на община Шумен за събирането на боклука срещу 750 хил. лв. Следва скандал, тъй като се оказва, че собственици са били съпруги на директори на общински дружества в Шумен („Чистота“ и „Паркове“), които са свързани с ГЕРБ и БСП. За това сигнализират депутати от ИТН, които подават сигнал в прокуратурата, пише в местни медии. Любопитно е, че фирмата сменя собствеността си малко преди да бъде избрана за изпълнител, а движещият адвокат е Галина Бонева, която заема мястото на управител на дружеството.
Другият избор е Боян Стефанов. Собственик е на занимаващата се с архитектура „Арх енерджи“ и преди се е занимавал с управление на хотели. Партийната му биография е по-богата и го доближава до ВМРО по възгледи: участва в управляваната от Кристиян Шкварек организация фондация „Консервативно общество“, както и в сдружение „Месец за семейството“, Консервативен институт. Бил е и заместник-председател на основаната от Москов партия КОД.
Метрото
В първоначалния доклад беше предложено отстраняването и на проф. инж. Стоян Братоев, който ръководи проектите за метро от самото начало, но заради предизвикания обществен отзвук впоследствие той беше оставен в борда. За някои това беше и разменна монета при гласуването. Например неуспелият кандидат за кмет на БСП Ваня Григорова постави като условие той да бъде върнат на поста и след като това се случи, все пак гласува за останалите назначения. Сега в състава на „Метрополитен“ са предимно хора, които не са имали в миналото общо с подземната железница.
Николай Найденов, който преди е бил в борда на „Столичен автотранспорт“, сега отива в този на „Метрополитен“. Назначен е от Кирил Петков (ПП) за зам.-министър на транспорта (2022-2023 г.). Преди е работил в НКЖИ, бил е директор на дирекции в АПИ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, БДЖ, „Информационно обслужване“. В борда влиза и друг човек с опит в БДЖ – Петко Петков.
Другият предложен нов член, Десислава Димитрова-Асенова, пък е работила в автомобилната индустрия – във „Витоша спортс карс“ (вносител на Porsche за България) и преди това е била мениджър продажби в bTV. За малко е била зам.-председател на борда на директорите на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и председател на борда на директорите на „Летище Пловдив“. За 9 месеца през 2012 г. е съсобственик във „Вес трейд груп“. Другият собственик е Веселин Борисов, който държи заведенията „Бедрум“. Асенова е съдружник във „Форест парк 4“ (жилищен комплекс в „Камбаните“) с Асен Емануилов Асенов – част от УС на „Еврохолд България“ и изпълнителен директор на няколко компании в структурата на „Еврохолд“. Прави впечатление, че тя не е вписана в Търговския регистър, за разлика от другите.
Адв. Диляна Иванова също отива в борда на метрото, а преди това е била директор в общинската „Пазари Запад“. В CV-то си не е вписала, че е била председател на ОИК – София, от квотата на ГЕРБ. В медиите се откриват любопитни истории за нея от 2015 г., когато се наложило лично тогавашният премиер Бойко Борисов да я уволни, след като затваря членовете на избирателни комисии в „Арена Армеец“ повече от 24 часа.
Константин Азов пък се е занимавал предимно с продажби в БДЖ. Назначен е за управител от Николай Събев в кабинета на ПП (2021-2022), а после, в периода 2022-2023 г., е в Министерството на електронното управление, където е началник на политическия кабинет на служебния министър Георги Тодоров. Работил е и на ръководни постове в „Пристанище Варна“, „Български пощи“, „Летище Пловдив“ и „Информационно обслужване“. Кариерата си започва като експерт „Връзки с обществеността“ в министерството на транспорта през 2005 – 2012 г., когато ресора управляват министри от БСП и ГЕРБ.
„Софинвест“: под контрол
Дружеството ще се представлява от Деляна Панайотова, която е дъщеря на бившия общински лидер на ГЕРБ в Хасково Антон Иванов. Била е главен архитект в община Хасково, но няколко пъти е била освобождавана от администрацията и след съдебни дела – възстановявана. След това е архитект на община Черноочене, началник на РДНСК Хасково и заместник-началник на ДНСК. По информация на „Капитал“ тя не работи от години с ГЕРБ. През август 2022 г. е назначена от служебния регионален министър Иван Шишков и така до 2024 г., когато длъжността заема отново Лиляна Петрова.
Другият нов директор е Камен Пчеларов, който работи като управител на занимаващата се с международна търговия фирма „Интерфин“. Прави впечатление, че е съпруг на Анна Пчеларова, която е била в съвета на директорите на строителната ВДХ (новото име на „Водстрой 98“, свързвана в миналото с депутата от ДПС Делян Пеевски). От 2004 до 2012 г. е част от СД и съсобственик на „Видия-В-04“ заедно с „Либеро“ – фирма от орбитата на ПИБ.
В управителния съвет продължава да бъде Никола Онов, който е работил и в други общински районни структури („Сердика“ и „Изгрев“).
