Измама ли е „Величие”? (РАЗСЛЕДВАНЕ)
Депутатите от изненадата на последните избори „Величие” още не са пристъпили прага на парламента, а в социалните мрежи партията им вече е наречена „Безличие”. Кой е Ивелин Михайлов, кой стои зад неговата и на подполковник Николай Марков партийна структура, която сякаш изникна от нищото? Въпроси, които станаха актуални буквално от нощта на изборите, пише „Уикенд”.
Зад партията, наречена „Величие”, което много напомня вестникарското име, измислено от самия Бай Ганьо – „Народно величие”, стои Ивелин Михайлов. Роден е на 30 август 1977 г. в Горна Оряховица. Има 4 деца, не е ясно дали разводът му е приключил. Води се изпълнителен директор на „Исторически Парк“ АД, както и още близо 50 дружества.
„Моите родители се разведоха, когато бях на 5 години” – разказва той за трудното си детство. Остава да живее при майка си, която се прибира при родителите си. „Преди да се разведат нашите, живеехме в Плевен, но аз съм роден в Горна Оряховица и в Плевен винаги са ме приемали като чужд. Когато се върнах в Горна Оряховица, пак ме приемаха като чужд, защото съм живял в Плевен” – казва Михайлов. Майка му като млада и хубава жена мечтаела за любов, понеже неуспешният й брак я съсипвал. И защото тя искала да намери мъжа на мечтите си, по думите на самия Михайлов, грижата за него поели баба му и дядо му.
„Оттогава знам, че мъжете не обичат жена с дете, а и аз не можех да имам друг баща. От друга страна, дядо беше станал алкохолик и в дома ни имаше постоянно жестоки скандали. Стигало се е дотам, че са искали да се колят. Живеех в караници и страх, че някой от хората, които се грижат за мен, може да пострада. Леля ми, която също идваше при баба, беше с психически проблеми, постоянно ходехме по психиатрични заведения и се мъчехме да я разубеждаваме да не слага край на живота си.
Баба често пращаше мен, за да не съсипва живота на братовчедка ми, защото е момиче. От малък трябваше да опозная живота в най-суровия му вид” – разказва за себе си Ивелин Михайлов. „Живеех сам и без любов от страна на семейството, защото самите те имаха тежки проблеми” – категоричен е той, но твърди, че не обвинява за нищо семейството си, нито дори баща си, който изобщо не се интересувал от него.”
„Децата също не искаха да си играят с мен, защото бях дете от лошо семейство и родителите им ги учеха да ме избягват. Живеех сам в един труден свят” – продължава с откровенията си Михайлов, който ако тогава е получил необходимата подкрепа на психолози, може и да е поел по друг път.
Баба му и дядо му били учители и го научили да чете и пише още на 5 години. Така на 6 открил и любимата си книга – е, тя не е „Винету”, а е нещо подобно – „Синовете на Великата мечка“. „Всичко това, което научих от книгата, се запечата в съзнанието ми и промени живота ми. От човек без бъдеще станах защитник на моя народ” – гордо декларира Ивелин Михайлов. Това също обяснява много неща.
С високопарния лозунг „От пепелта към слънцето” и стилизирана птица Феникс той и съратникът му подполк. Николай Михайлов провеждат в социалните мрежи предизборната си кампания, а партията им изненадващо за социолози, политици и журналисти успя да премине 4-процентната бариера, без да влезе в полезрението на никого.
Кои точно депутати, двамата лидери на „Величие” ще пратят в парламента, предстои да видим. Интересно е обаче да проследим биографиите на водачите на листите в страната. Веднага прави впечатление, че в много от случаите те нямат нищо общо с района, в който са кандидати. Други пък са типичните политически хамелеони, енергично скачали от партия в партия.
Като най-екзотична птица и с най-бляскава биография се отчита водачката на листата в Търговище Илонка Иванова. Тя е завършила юридически науки в – прекръстете се! – Република Доминикана и е специализирала във Фондация за следдипломна квалификация в Испания. Взела е магистратура по „Интегрирани системи за управление” към Института по екологични изследвания в Испания, а също и по „Международно право и имиграция” към Американския андрагогически университет. И това не е всичко, понеже госпожата има и три доктората, защитени в направленията „Околна среда”, „Човешки ресурси” и „Политология и държавна администрация” все в този американски университет, дето не можем да му запомним името. (Известният с многобройните си нАучни титли проф., д-р, акад. и най-вече топ плагиат на републиката Венелин Терзиев явно вече не е сам на научната писта.)
Госпожата, студирала в Доминикана, е работила като учител, главен счетоводител, директор на застрахователен холдинг, консултант в системата на социалното осигуряване, съветник и анализатор към Министерството на финансите, преподавател в областта на държавната и частната администрация към Националния университет „Педро Хенрикес Уреня” в Доминикана, директор към „Планиране и развитие” в тамошното министерство на вътрешните работи. Това не може да го измислят като сюжет нито Илф и Петров, нито самият Уди Алън!
В Пловдив водачът е на другия полюс. Той е също е учен, но и практик на военното поле! 39-годишният Дарин Георгиев и изборът на „Величие”. Представят го като магистър по приложна психология и докторант във военния университет във Велико Търново. Според официалната му биография е бил професионален войник в 68-ма бригада специални сили в Пловдив. След като напуска армията, започва да работи за международни военни компании.
„Бил съм в Афганистан, Ирак, охранявал съм кораби край Сомалия – дуе се той. – Наемали са ни да oхpaнявaмe нeфтeнитe paфинepии, петролни товари”.
„Величие” обаче не е първият досег на Георгиев с политиката. На парламентарните избори през 2023 г. той е кандидат-депутат от листата на БНО (Българско национално обединение). Формацията, която днес помнят малцина, е с радикални проруски възгледи, а докато още беше на хоризонта, не спираше да сипе суперлативи за президента Румен Радев.
След провала на изборите, Дарин Георгиев става шеф по сигурността във футболния клуб „Ботев Пловдив”, собственост на руския олигарх Антон Зингаревич – син на милиардер, довел до фалит няколко отбора от Великобритания и Дания, преди да акостира у нас. След скандали около „Ботев Пловдив” недоволни фенове са пребити от наказателни бригади, организирани от мутрите, близки до президента Зингаревич. Тогава новоизлюпенията политик Дарин Георгиев е посочен като наставник на тартора на „наказателната бригада” Въльо Петров. Когато тръгва тази мълва, магистърът по приложна психология се оттегля от клуба. Половин година по-късно той вече е водач в листата на непознатата до вчера „Величие”. Вероятно е високо ценен от партийните вождове, понеже е и треньор на „Български юнак” -паравоенното формирование на „Исторически Парк” в село Неофит Рилски, община Ветрино.
Типичен политически хамелеон, готов на всичко, за да се докопа до голямата политика, е и русенкият партиец от „Величие” Иван Петров. Той започва кариерата си като член на младежкото БСП. След като дълги години не го огрява да скочи нагоре (явно не е тип на Корнелия Нинова ), минава в запас. Едва след турбуленциите през 2020 г. се пробва отново да се развива като политик. Първо се навърта около „Има такъв народ”, а после е забелязан да напира към новите звезди от „Продължаваме Промяната”. И на двете места не успява, затова пък сегашният му опит да се издигне в живота е успешен и е на крилете на „Величие”.
Друг партиен номад е Радостин Колев от Бургас. Той е вкаран в политиката от „Промяната” и дори става общински съветник в Поморие, като граждански представител на голяма коалиция партии. В града дори се чудят какво са харесали от ПП в Колев, че да го лансират в местния парламент. Той е само със средно образование, а хобито му е тенис на маса. След като взема диплома за електротехнник, става войник, но хвърля униформата и отива на гурбет в Гърция за пет години. „Завръща се в Поморие и продължава кариерата си в строителството, а от 2015г. насам поема строителна компания в качеството си на управител” – гордо се твърди в официалната му биография.
Сега е записал на свое име пет строителни фирми, от които само една реално работи. На упреците, че е случайна калинка, Радостин Колев гордо отвръща, че има богат управленски опит. От 2015 г. ръководел строителна фирма, която е наливала бетон в цяла бургаска област. „Спонтанно и от няколко месеца съм част от партия „Величие“. Винаги съм се държал умишлено встрани от публичността, защото обичам спокойствието си” – не се притеснява да ръси подобни откровения пръкналият се „спасител” на отечеството. Само че за половин година като общинар в Поморие той все още не е взел думата, нито пък е направил предложение за нещо смислено.
В Благоевград, а също и в 23 МИР в София, водач на листата е някой си Георги Куков, който е роден в Кюстендил. Завършил е „Фармация” и има частна фирма за търговия с лекарства. Печели в цяла България договори за доставка на лекарства и медицински консумативи, като оборотът му надхвърля 2 млн. лева.
От Сливен пък идва майстор на ядки – Росен Петров, който е завършил Стопанската академия в Свищов. Той е открил цех за производство и пакетиране на ядки, който според отчетите е във възход. В съседния Ямбол водач на листата е хирургът доц. д-р Добромир Сотиров, който е работил в реномирани клиники в София и страната. Сега е шеф на хирургията в ямболската болница. В интернет гъмжи от коментари на негови пациенти, които далеч не са ласкави след срещите си с него.
„Прави се на голяма работа, но защо не разкаже защо беше изгонен от болниците във Франция” – пише в един от тях. В друг четем: „Единственото, което го интересува, е как да източи, колкото може повече пари от болните, които имат нещастието да се окажат негови пациенти. За него болните са банкомати.” Все пак да не забравяме, че българските болни винаги са недоволни, но докторът така или иначе им е помогнал да оцелеят, а е надиплил и ред специализации по света.
Във Враца човекът на „Величие” също е лекар – д-р Румен Тихолов, роден като партийния си лидер в Горна Оряховица. Д-р Тихолов е бил шеф на общинската болница в Козлодуй до 2016 г. Оттогава ръководи и лаборатория на съня там.
В съседната Монтана предводител на „Величие” за парламента е адвокатът Милен Сибинов, чиято кантора също е в Козлодуй, където той е и общински съветник. „Познавам Ивелин Михайлов лично – разказва адвокатът. И бърза да декларира: „Готов съм да вляза в парламента”. Не се съмняваме, че ако го поканят и за министър, ще направи нужното в полза на България.
Арх. Христо Борисов води листата в Плевен. Той пък има друг приоритет – декларира, че ако влезе в парламента, щял да акцентира върху довършването на АЕЦ „Белене”. Не се ли умориха тия хора да поднасят втората АЕЦ на своите избиратели – една дъвка, която ни струва вече милиарди прахосани пари!
Водач на листата в Добрич е Момчил Радичков, който се афишира като републикански шампион с хандбалния отбор на „Добруджа”. Имал и две висши образования – „Публична администрация” в УНСС и „Технология и организация на железопътния транспорт“ във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”, което показва, че може да кара влак! Представя се и като предприемач, собственик на автоцентър в Добрич, основател на сдружение „ДоброЖънци“, занимаващо се с образование в сферата на екологията и възстановителното земеделие, както и с подобряване на градската среда. Така поне се е описал на официалната страница на „Величие”.
От Шумен партията лансира някоя си Грета Нягулова-Стефанова, също хандбалистка като дете. Тя е юрисконсулт към общината в града, освен това помагала и в адвокатска кантора и на още други места с консултации и съвети като юрист. Животът е труден, трябва да се изкарват пари!
В Кюстендил обаче е изпратена също изучена госпожа, която иначе няма нищо общо с района. Росица Калинова, родена в русенското село Бъзовец, явно има хоби да трупа дипломи, коя от коя по-престижна. Тя завършила първо гимназия, после техникум по индустриална химия. След това се дипломирала по право в университета в Русе и последно засега изкарала философска школа към Атинския университет с интензивно изучаване на новогръцки език. Направо човек да се хване за главата от това многообразовано величие от село Бъзовец. Цитираме точно квалификациите й, както са отбелязани в сайта на партията. И докато трупа дипломи, тя е търговец на дрехи и платове, при това живеела и работела едновременно в България и Гърция!
Друг интелигент – политик идва от Габрово. Пенко Василев също се е подвизавал в чужбина – от 2005 до 2009 г. е бил в Испания и е отбелязал като „говорим език – испански”. Иначе е завършил в Техническия университет в Габрово, специалност „Мехатроника”. Четем още, че е заемал ръководна длъжност в компания, която е лидер на много чуждестранни пазари, но защо ли не е отбелязано името на тази просперираща структура? В момента господинът се занимава със заваряване на индустриални детайли.
Видинската кандидатура на „Величие” е Радослав Живков от Белоградчик, висшист по „Аграрна икономика” от Свищов. Явно и за него над всичко стоят интересите на България. Ето какво заявява особата: „Вярвам, че мога да допринеса за промяната на област Видин. Главното ми желание и усилие ще бъде да върна младите хора в Северозападна България. Заставам зад идеите на Ивелин Михайлов и полковник Марков (всъщност стигнал само до чин подполковник – б.а.) и затова поемам отговорността да водя областната листа на партиятa във Видин.” Това се казва жертва за добруването на хората!
Кърджалийската листа се води от Костадин Хаджийски, който е роден в Смолян, но живее в Пловдив. Миналата година си е отворил фирма за опаковки. На другия край на България, в Разград пръв е Калин Тухлов. Той ръководи офис на куриерска фирма в града и лично разнася пратките по адреси. Колегата му от Велико Търново – Павлин Петров е правил дълги години кариера като банков служител, а от миналата година е шеф на строителна компания.
Във Варна се изявява Юлияна Матеева, преподавателка по наказателно право във ВСУ „Черноризец Храбър” и в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Смолян се държи от Кристиан Карабельов, който иначе живее в Девин и е бил управител на фирми на покойния Стефан Шарлопов. Това са в общи линии кадрите на „Величие”. Тепърва ще научим на кои от тях босът Михайлов ще гласува доверие да се появят с всичките си дипломи и блясък на жълтите павета.
В разгара на радостта от неочаквания изборен успех обаче дойде лошата новина от НАП. Данъчните най-сетне започват проверка на фирми, свързани с Ивелин Михайлов и Николай Марков. Това заяви във вторник шефът на НАП Румен Спецов. „Днес съм разпоредил проверки на фирмите и хората, които стоят като лица зад тази партия. Вече има образувани производства по подадени сигнали отпреди няколко месеца за наличие на финансови схеми и измами” – обяви шефът на НАП, който в миналото си също има афера с ДДС. По негови думи се работело по тези проверки, но все още няма резултати. Така най-често се случва у нас!
Спецов все пак не отрече, че фирмите на Ивелин Михайлов дължат пари. Според запознати 10 компании, свързани с предводителя на „Величие”, са натрупали близо 650 000 лв. дългове. В шест от тях – „Обоз”, „Блаженство”, „Наедно”, „Превоз”, „Изцяло” и „Премеждие” Михайлов и до момента е собственик или съдружник. Те започват да попадат в списъка на длъжниците от пролетта на миналата година, което значи, че данъците им са установени поне шест месеца по-рано, но трябва да минат ревизии и обжалвания. В други 4 фирми – „Експерт консултинг груп”, „Пазителите”, „Факла” и „Трежър”, Михайлов предвидливо е продал акциите на свои близки. Дружествата висят на бюджета с 343 000 лева.
Само да отбележим, че това далеч не е първият случаи на патриоти с проруски уклон, които се оказват данъчни измамници. До момента братята Николай и Димо Дренчеви, ярки фигури от „Възраждане”, бяха най-известните аферисти. Техните фирми за монтаж на дограми, прозорци, парапети и душ кабини, както „Уикенд” вече писа, от години са в списъка на НАП с неплатени данъци. Към днешна дата сумата гони половин милион лева. Димо Дренчев обаче и сега ще е депутат от партията на Копейкин, но брат му беше изгонен след скандал със столичните общинари от „Възраждане”. Иначе и те са спасители на отечеството!
Новата политическа звезда Ивелин Михайлов обаче се оказва, че освен на държавата, редовно е забравял да плаща пари и за външни услуги. Например, прословутият му „Исторически Парк” дължи 92 000 лева на към охранителната компания „Авангард СОД”. Веднага след като Спецов публично подпука „Величие”, самият Михайлов най-самонадеяно заяви: „Ще платя за две седмици тези задължения, ще затворя фирмите, ще уволня хората и така ще лиша държавата от милиони в година”.
Откъде идва това самочувствие на самообявилия се за финансов гуру Ивелин Михайлов? Най-известният му проект е „Исторически Парк”, за когото има сериозни подозрения, че е откровена финансова пирамида и схема за пране на пари. Как започва всичко това? След периода на трудното си детство, Ивелин Михайлов започва да продава застраховки. После му хрумва бизнес идея – да инвестира в развлекателен парк. Обаче, завалията, нямал пари. Затова му хрумва нещо още по-революционно.
Започва да рекламира проекта си, като твърди, че е подготвил строителна документация и когато осъществи замисъла си, ще го продаде за много пари на богати инвеститори. Дори се хвалел, че има китайски партньори. И тук става още по-напрегнато. Той се бил отказал от тях в последния момент, защото те щели да водят само китайски туристи. А Михайлов е патриот! Само като чуе един средноинтелигентен човек това, разбира, че си има работа с един абсолютен измамник.
Първите акционери в парка през 2013 г. са Ивелин Михайлов с 30 000 акции и Николай Нинов с 20 000. По-късно на мястото на Нинов идва адвокатът Анатоли Савов.
След време започва още по-мощна реклама на парка и продажба на акции, въпреки че в самото съоръжение още не е положен и един камък. Съществуват единствено сайт и диплянка, в които се обещава, че след като атракционът заработи, всяка година в него ще идват милиони туристи и ще потекат реки от пари. Самият Ивелин Михайлов казва: „Аз продавам мечти! Ще ви направя богати!”.
Каква е истинската стойност на акциите, които той продава на наивници, повярвали в приказките му за бързи печалби, без да влагат труд в тях, никой не знае. Компанията му все пак не ги продава публично, на фондовата борса, за да се разбере колко струват в действителност. На практика, както обясняват експерти, се оказва, че Михайлов продава по 100 лева акция, която реално е с номинал едно левче. Така дребните акционери наливат десетки милиони левове, а той запазва пълен контрол върху парка. Подобни примери изобилстват в световната литература – самият Остап Бендер е правил водка от табуретки и е имал кантора „Рога и копита”.
Ивелин Михайлов зарибява своите инвеститори, бъдещи милионери, с обещанието, че в парка ще идват най-малко 600 000 туристи на година и съответно ще носят печалби от около 25 милиона лева. И това е само началото. След петата година посетителите щели да станат вече 2-3 милиона, да не говорим за печалбата. Също като в басните на Лафонтен.
Паркът все пак е построен преди няколко години, след като се намират наивни инвеститори, само че обещаните потоци от посетители така и не идват. На година едва няколко хиляди се навиват да платят по 30-40 лева вход за бутафорията от стереопор. Съоръжението е все на загуба, а обещаните печалби остават далеееечна химера. Част от вложителите вече си искат парите, но действителността е груба, няма кой да им ги върне. А някои, казват, си били продали апартаментите, за да инвестират в парка. Нещо подобно на онези пирамиди във Варна от началото на прехода. И тогава някои инвеститори стигнаха до самоубийство, но осъдените фараони се броят на пръсти. Според източници на „Уикенд”, именно това е причината Ивелин Михайлов да потърси убежище в политиката – стотици завлечени хора са го погнали с искания да им възстанови парите. Пред угрозата да влезе в затвора, нашият герой решава да си спретне партия.
Сега, вече на политическо ниво, Михайлов и подполк. Марков обещават нещо в духа на „Исторически Парк”. По техни думи, „Величие” ще покаже, че промяна може да се постигне и без пълно мнозинство от 51%. „Достатъчно е в парламента да попаднат хора, които искат да вършат работа в името на България” – рецитират двамата тарикати изтърканото клише.
Подобни обещания с висок патриотичен градус ръси редовно и „Възраждане” на Копейкин. Любопитно е, че доскоро Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов са първи приятели. Нещо повече, вождът на копейките с плам рекламира машината за пари „Исторически Парк”. На свой ред Михайлов пък издава книги на Костадинов в собственото си издателство, в което иначе се бълва най-вече книжнина със съвети как да станем милионери.
Паркът, издателството и курсовете, организирани из страната на тема „Как да забогатеем” с лектор самият Ивелин Михайлов обаче са официалната страна от бизнеса на „Величие”. Партийният бос е създал и собствена охранителна фирма. Неин клон е спортният клуб „Български юнак”, който провежда военното обучение на партийни симпатизанти. Тренировките включват превземане на сгради, оттегляне с прикриващ огън към укритие. От снимките и видеата се вижда, че се ползват истински, а не бутафорни оръжия. Очевидци разказват, че са чували и руска реч от инструкторите, пристигнали от майната си да ги обучават. Бивши членове на „Величие” казват пред медиите, че бойната организация усилено купува оръжие, екипировка, джипове. За какво ли му е всичко това, дали пък не се изживява като херцога на Ветрино, дали пък няма да обяви независима територия, все пък Крим е само на километри през Черно море?
За всичко тава вече имало сигнали в ДАНС, но от Агенцията явно са особено толерантни. Единствен Етиен Леви, вероятен депутат от партията и обявен за агент Панайотов на ДС, вижда в тази военна подготовка патриотична дейност, защото, ако някой нападне България, трябва да има мъже, които да я защитят.
Ивелин Михайлов прави своята държава в държавата от 10 години. Изкупил е повечето къщи и земи в село Неофит Рилски и в цялата община Ветрино, недалеч от магистрала „Хемус”. Там прави и репетиции за голямата политика. На последните местни избори неговите хора печелят 40,51% от гласовете във Ветрино и в момента „Величие” управлява в коалиция с ГЕРБ. Озадачаващо е, че двете партии се разбират добре на местна почва.
Политическият профил на партията е проруски, но босовете й твърдят, че не искат да излизаме от НАТО и ЕС, като в същото време са категорично против подкрепата за Украйна, уж заради много цивилни жертви. Горе-долу повтарят мантрите на президента Румен Радев и според наши източници това е основната причина МВР, ДАНС и НАП да си затварят с години очите пред техните безобразия.
Михайлов и подполк. Марков, въпреки че явно имат много пари на разположение, не са похарчили и стотинка за реклама в официалните медии. Разчитат на социалните мрежи и особено на YouTube и Телеграм. Там ръсят опорни точки, копирани едно към едно от проруска пропаганда. Михайлов и хората му доскоро са в първата редица на всеки митинг, организиран от „Възраждане” в София срещу военната помощ, която България дава на Украйна. Михайлов дори пълни автобуси с роми от Ветрино, за да крещят срещу НАТО и ЕС в центъра на София. Освен това впряга подчинените си да събират подписи за референдума срещу приемане на еврото.
Сега с огромно любопитство очакваме да видим дали тези видни прокремълски агитатори, бивши приятели и настоящи конкуренти – Коста Копейкин и Ивелин Михайлов няма да се сбият още при лична среща в кулоарите на парламента. Защото все пак залогът е много голям – паричните потоци от чужди донори. Тези пари вече направиха видимо висок стандарта на няколко партийни лидери – изявени патриоти и русофили, които останаха в миналото. Преди години те влязоха в голямата игра голи като пушки и с дългове към банките, но си тръгнаха с апартаменти на бул. „Витоша” за любовниците, скъпи къщи край Варна и имения в Тоскана. Да не говорим за снимките от разкошни почивки в Париж и Виена. Иначе са за дружба с Москва, но кой знаещо не инвестират в Сочи и Магадан…