Защо правителството на Желязков падна толкова бързо?

От няколко дни ме занимава един въпрос: защо правителството па…, защо па… защо падна толкова бързо? Нито едни протести досега не са имали толкова бърз резултат. 2013-та няколко човека се самозапалиха като част от протестите и пак отне повече време на Борисов да подаде оставка. Орешарски изкара година, дори Виденов 97-ма не се даде толкова бързо.

Имам хипотеза и ще я споделя изцяло като предположение. Малко е дълго, но се постарах да е ясно. То така или иначе ситуацията е проста:

Накратко, според мен има криза на корупционния модел, който управлява държавата с кратки прекъсвания вече има-няма 20-тина години. През последните 4-5 години обаче приходите му рязко намаляват, а разходите му се увеличават. Този модел още не е напълно фалирал, но е в много трудна ситуация и това е исторически шанс за сериозна промяна.

Подобно нещо вече се е случвало например през 97-ма – тогавашният корупционен модел (да се крадат публични пари през банките) фалира заедно със самите банки. Това даде възможност за няколко години да се обърна посоката на държавата, преди да се наложи сегашният модел и пак да влезем в калта.

Защо обаче сега приходите на корупционната мафия намаляват?

Исторически българската корупция се освини най-вече с еврофондове. Тя се захрани с тях още преди влизането в ЕС с т.нар. предприсъединителни фондове, а след приемането ни заваля златен дъжд. Ако в началото се говореше за 10% кражби от поръчки/сделки/фондове, в края на този паметен за корупцията етап се крадяха в някои случай и по 80-90% от парите на клетите европейски данъкоплатци. Имитации на пътища, канализации на цели населени места, построени само по документи, тонове фактурирани материали, които никога не са използвани и пр.

Интересното за този етап е, че всичко това не предизвика някакво особено недоволство от хората по една проста причина – публичните услуги, които те получаваха, си останаха на същото ниво като преди. То беше (и е) гадно, но те някак си бяха свикнали и доколкото нямаше рязко влошаване, всичко за тях беше ок. Пропуснатите ползи – това, което можеше да се направи с еврофондовете (близо 60 млрд. евро БЕЗПЛАТНИ пари), не се забелязаха. Идеята на тези пари беше да се помогне на България да стане „истинска европейска държава“, но вместо това те угоиха мафията и това мина под радара, защото пропуснатите ползи рядко водят до недоволство.

Случи се обаче нещо друго много важно.

Докато ние тук си казвахме „Майната му на милиардите, важното е да сме живи и здрави“, Европейският съюз обаче разбра какво е станало и много сериозно промени начина, по който се раздават и отчитат еврофондове. Промяната започна още 2017 г., но реално се усети през 2021 г. Новият подход беше да се ограничат парите предварително – чрез фиксирани суми за конкретни дейности, стандартни ставки и тавани на допустимите разходи.

В резултат старият модел, при който можеха да се отклоняват 30–50% (че и нагоре) от парите, спря да работи. Нормата на печалба от еврофондове стана не повече от 10%. Започна кризата.

Сега, корупционният модел естествено започна да гледа други източници на приходи.

Между другото често обвинение срещу Борисов и Пеевски е, че те не правели реформи. Глупости – през последните години се случи огромна реформа в корупцията.

Точно през 2021 г, когато новата политика за еврофондовете започна да се усеща, последното правителство на Борисов измисли схемата с наливането на огромни суми (вече от българските данъкоплатци) в държавни дружества. Така „Автомагистрали“ получи 4.6 млрд. лв., ДКК – към 600 млн. а през ББР бяха изядени още поне един милиард. Сигурно има и други.

Накратко – отбиването на българската мафия от еврофондовете я накара да се прехвърли към местни пари. В огромната си част публични, но вероятно и не само, защото в този период се засилиха и случаите на превземане на фирми. Но да останем при публичните пари.

След 2021-ва групата около Пеевски и Борисов изпусна контрола върху държавните финанси. Така в първия бюджет, който прави Асен Василев, в правителството на ПП, ДБ, БСП и ИТН, се случи нещо друго интересно. До този момент ГЕРБ правеше бюджети, които в края на годината винаги се оказваха с излишък от 1-2 млрд. лв., които си харчеха както си искат – коледен корупционен бонус. Асен Василев премахна този буфер, като увеличи парите за пенсии. От сегашна гледна точка много добър ход, защото освен, че от тях не може да се краде, те не могат и да се преместят към нещо друго, от което да се открадне – кой ще намали пенсиите, за да даде за магистрали.

Когато обаче Борисов и Пеевски се върнаха на власт, контраатакуваха с друга политика.

Още с първия си бюджет (от март тази година) те си разрешиха да изтеглят дълг, който е със 7 млрд. лв. повече, отколкото за да покрие дефицитът в бюджета. Тоест, взеха си тяхното (че и отгоре) не през приходи от бюджета, или еврофондове, а през дълг. Но това беше само част от доста сериозната реформа в корупцията, която се случва последните години.

Кражбите от еврофондовете създадоха цяла екосистема от хора, които бяха свикнали да изкарват пари от нея. Тя се простира във всички власти, но основно в изпълнителната.

Ако приемем (консервативно), че са откраднати 40% от еврофондовете, това са 24 млрд. евро, които не са останали само в няколко човека. Има и trickle down корупция и в златните години на този модел имаше строга система – например шеф на дирекция решава за проекти до примерно 250 хил. евро и каквото си изкара е за него – ако иска взима, ако иска не. Ако иска 10%, ако може – 80. За проекти до 1 млн., да кажем отговаря зам.-министър. Не знам точните суми, но идеята беше подобна.

Със спирането на кражбите от еврофондове и централизирането на корупцията обаче тези верни кадри останаха гладни, а те са важни. Затова се мина на друг корупционен план – големи заплати. Цялата „горница“ от фондове и държавни поръчки отива нагоре, но за сметка на това държавните служители – особено тези, от които зависи раздаването на пари, получават много повече, и то напълно чисти доходи. Увеличаването на заплатите започна още от първото правителство след Борисов, но последната година то беше много по-силно. В момента хората, които получават месечни доходи над 10 хил. лв. в държавната администрация, не са никак малко, да не говорим, че на истински важните за корупцията длъжности – например в регулаторите, минават 30 хил. лв. на месец. Там няма друг начин, защото те са изключително важни за кражбите, но не управляват директно пари и не могат да крадат сами. Затова се мина на високи заплати. Този модел обаче се разпространи. Иначе казано, ако преди по средните и ниски нива се работеше на процент от откраднатото, след реформата в корупцията се мина на твърди възнаграждения.

Така в момента сме в много нааканата ситуация да си плащаме сами да ни крадат собствените пари.

Към легализираните корупционни доходи се добавят и повече пари за създаване на електорална база – регионални проекти и купуване на лоялност от цели сектори като например полиция и армия.

От всичко това има много странични ефекти. Например обяснява друго голямо чудене – как така София е градът с най-висока средна заплата от Атина през Букурещ и Будапеща, чак до Братислава включително. Или защо ресторантите в София са пълни. Също и защо цените на имотите продължават да растат, въпреки че погледнато макроикономически нещата са зле – ако махнем оръжейната промишленост, всичко друго, ако не намалява, то едва крета, няма чуждестранни инвестиции и пр.

Идеята за създаване на нови кранчета и легализирането на корупционните доходи за администрацията с големи заплати вероятно е изглеждала супер, до момента, в който трябва да се намерят повечето пари за крадене.

Така стигаме до оттегления бюджет, увеличените осигуровки и новия, още по-голям дълг.

Огромната разлика в момента е, че ако преди се крадеше от парите на германските и шведските данъкоплатци, които не го виждаха много, сега вече за да се краде, се бърка още по-дълбоко в джобовете на хората тук, а те знаят. Съответно – протести.

Тази сметка няма как да излезе и това е кризата на корупционния модел, която го прави уязвим в момента.

Между другото, през уикенда в Румъния имаше протест срещу корупцията – точно навреме, за да напомни, че там нещата се развиват по абсолютно същия начин. След 2021 г. има рязко увеличение на държавните инвестиции в инфраструктура, енергетика и в здравеопазване. Там обаче бяха по-смели в харченето (вероятно заради „политическата стабилност“) и съответно удариха по-бързо стената с вдигането на данъци и намаляването на държавни разходи.

Това е източникът на напрежение, но защо все пак правителството се даде толкова лесно? С цялото уважение към протестите – и аз бях там, и аз три дни пях „Когато па…“, причината е И другаде. В сегашната ситуация – с новия вариант на служебно правителство, което се контролира от същите хора, няма риск да се загуби властта.

Рискът от това да се натрупа напрежение изглежда по-голям. Това обаче няма да реши по-сериозния проблем на корупционната икономика – че въпреки ударната реформа в нея, моделът ѝ пак скърца много. Разходите са високи, а парите за крадене – недостатъчни. Този конфликт, както и дали някой ще успее да побутне по-сериозно вече разклатения корупционен модел, по моето скромно мнение на диванен коментатор, ще определи следващите месеци.