Дронове, камикадзета и взривени рафинерии — как Иран обяви война на целия свят? (И защо рискува да я спечели?)

Дронове, камикадзета, спящи терористични клетки, способни да се активират във всеки един момент, хаос в петролния залив — действията на Иран изглеждат хаотични, а правителството на страната сякаш води война, която просто няма как да спечели. Но истината е, че президентът на САЩ и премиерът на Израел подцениха един изключително опасен противник. И задействаха не операция „Лъвски рев“ и „Епична ярост“, а вълна от атаки, които могат да се окажат унищожителни за много държави по света.

Режимът, който не може да бъде свален

Въпреки огромното недоволство на младото поколение от строгия режим на управление на Иран и контрола, който имат аятоласите върху страната, истината е, че правителството на Иран имаше повече от половин век, за да изкове система, която много трудно може да бъде променена. Религията над светската власт, желязна, почти деспотична форма на контрол върху обществото, силна армия и тайни, но постоянни разработки на ядрено оръжие, далеч от очите на света — Иран далеч не е толкова безобидна или бедна страна, колкото изглежда отстрани. Всъщност, от години властите се подготвят за такъв момент и са в състояние да отвърнат на всеки удар. Напрежението между Израел и Иран преди няколко седмици заради случайно паднали ракети на територията на страната, предизвика съмнения, че това няма да остане без отговор. И Иран подготвяше такъв, докато Израел не поиска помощ от САЩ, опасявайки се, че ще бъдат подложени първи на ударите на Техеран. Освен ако самите те не са нападателите. Както се оказа, отговорът на аятоласите не закъсня.

 
Системата за управление в Иран е изградена така, че държавата привидно се управлява от президент, който се избира от народа, но реално от върховния духовен лидер на страната — аятолах. Той се избира от съвет от 88 души аятоласи и е несменяем. Неговите решения са тези, които реално имат значение и той определя политиката и бъдещето на страната. По този начин властта и режима са в ръцете на един човек, който се произнася за живота на над 8 милиона души. И определя накъде ще поеме страната му.

Спящите клетки в сърцето на демокрацията

Ако сте забравили Шарли Ебдо и Батаклан в Париж, атентата на 14-ти юли в Ница, взривения коледен базар в Берлин и трагедията от 11-ти септември 2001 година в Ню Йорк, то сега е моментът да си ги припомните. Спящи клетки на терористични организации, както и на сателитни организации, подкрепяни от режима в Иран има пръснати в различни части от света, но най-вече в САЩ и Европа. Опасенията на европейските власти от повторение на тези сценарий не са от вчера. Неслучайно в Брюксел отказват да се ангажират с войната, а президентът на Франция — Еманюел Макрон, заяви, че Британия и Франция ще неутрализират вражески нападателни ракети върху техни военни бази в района на конфликта, но няма да се ангажират с военен отговор. А предложенията за подкрепа и помощ са по-скоро символични, отколкото реални. Никой не иска неговата столица да бъде бомбардирана, или да се окаже в центъра на поредния терористичен акт. Най-малко Париж, където пазят болезнени спомени от предишните трагедии.

Икономическа война, която може да вкара западния свят в колапс

На пръв поглед хаотичните бомбардировки на Иран, реално са добре планирани маневри за блокиране на доставките на петрол. В Бахрейн е взривена рафинерия, която е осигурявала огромна част от нефта за голяма част от западните държави. Удари са нанесени по рафинерии и в Саудитска Арабия, а също и в други съседни държави. Но това не е единственият проблем. Ударите вече нанасят поражения върху икономиките на редица държави, а поскъпването на горивата засяга пряко цели индустрии. Най-потърпевши са страните от Близкия изток, но Европа също с тревога наблюдава случващото се.

Иран разполага с близо 200 000 ракети с обсег над 2000 километра, които могат да нанесат сериозни поражения. Обхватът и на военните дронове надминава 2000 километра, което означава, че в периметъра за военни удари попада почти цяла Европа, включително и Скандинавия, Британия, както и част от някои острови в Атлантика. Много по-притеснителен е фактът, че България се намира във вътрешния обсег на голяма част от оръжията на Техеран. И дори и да не са насочени към страната ни, рискът от паднали ракети на територията на страната, рискът от подобни ситуации не е изключен.

Какво ни очаква?

Режимът в Иран вероятно няма да бъде сваленскоро, въпреки прогнозите на Доналд Тръмп. А междувременно САЩ се изправя пред вътрешни конфликти и междуособици, като исканията на републиканци и демократи са за прекратяване на войната и изтегляне на САЩ от военния конфликт. Президентът на страната обаче е склонен да използва военно оръжие и по суша, за да блокира Иран.

В същото време военния запас на Иран е доста внушителен, а способностите на страната да водят военни действия — много сериозни. С негласната подкрепа на Русия и Китай, които упорито стоят зад арабската държава, нищо чудно Америка да се окаже въвлечена в безконечен военен конфликт. Потърпевша, както винаги обаче, ще се окаже Европа. Тъй като местните икономики твърде много зависят от петрола от Персийския залив, а ситуацията там не обещава скоро да се успокои. Нещо повече — в Париж с тревога гледат към случващото се там, особено след като британските бази в Кипър бяха нападнати.