Голямото прокурорско пране на Сарафов продължава и през 2024
В първата публикация на BIRD за 2024 г. обобщихме ударното прекратяване на прокурорски преписки и досъдебни производства през 2023-та, под ръководството на единственият кандидат за поста и и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. През 2024 нищо не се е променило, дори напротив, още значими преписки са прекратени. Знакови дела, като отделената от “Барселонагейт” преписка “Истанбулгейт”, “Турски поток”, “Пловдивския панаир”, “Хелп Карма”, дела свързани с министри на ГЕРБ, с Цеко Минев, с Портних (ГЕРБ), с Ковачки, бяха прекратени от прокуратурата през 2024.
Започнахме 2024-та с Борислав Сарафов, завършихме я също с него и как ад хок прокурор Даниела Талева (не) го разследва. Започнахме и новата 2025-та с разследване на разрастващата се имотна империя на роднините на Сарафов.
През лятото на 2023, след като “финтира” Иван Гешев и скорострелно се възкачи на прокурорския престол, и.ф. Борислав Сарафов в много бърз порядък загроби всички дела, които чупеха “рахата” на лицето Бойко Методиев Борисов – Барселонагейт, Черепгейт и Чекмеджегейт. Очевидно това е била и основната задача, с цената на която Сарафов бе инсталиран на поста от Банкята и Пеевски. Преди година, все си мислехме, че по-зле не може да стане. Но както казва оптимистът, винаги може! Ето защо сега, драги читатели, представяме на вашето внимание втори епизод на “голямото пране”, фокусиран върху изминалата 2024.
Турски поток
През 2024 в Софийска градска прокуратура (СГП) бяха смачкани две дела, свързани със злоупотреби и корупция покрай строителството на “Турски поток” – 20097/2022 и 18780/2023 по описа на СГП. Първото дело е с предмет закононарушения от длъжностни лица при строителството на газопровода, установени включително и с акт на АДФИ.
Интересното при това дело бе, че то вече бе веднъж прекратено тихомълком. След изригването на войната Борисов-Гешев, обаче, през юни 2023 то бе реактивирано от САП. Към днешна дата, под вещото ръководство на Деветото Джудже, такава опасност вече няма – предвид прекрасните отношения между Сарафов и Борисов.
Второто дело, според самата прокуратура, бе с предмет “нерегламентирано договаряне между подизпълнители и възложители за заобикаляне на Закона за обществените поръчки и обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта.” Но очевидно и там всичко е “точно”, доколкото делото е прекратено. Парите са потрошени и следствието приключи, забравете. Мотивите и по двете дела са тайна.
Достатъчно е да припомним, че за тази злополучна тръба бяха похарчени 3 милиарда лева държавни пари – с перспективата за силно съмнителна (меко казано) възвръщаемост. Въпреки многократните телевизионни заклинания на лицето от Банкя, как България щяла страшно да забогатее от руско-турската тръба, реалността се оказа съвсем друга. От отговор на депутатски въпрос от служебния енергиен министър Малинов разбираме, че общо приходите на Булгартрансгаз за 2024 са 95 милиона лева. Не е ясно обаче каква част от тази сума се дължи на руско-турската тръба.
Ясно е друго, обаче. Дори и цялата сума да идваше от Тръбата (а тя не идва), то тогава с тези темпове би отнело скромните… 32 години тръбата да се изплати. По наше скромно мнение това покрива състав на безстопанственост в големи размери. Очевидно обаче сарафовата прикриватура не мисли така!
Панаира и Портних
Следва също така да обърнем подобаващо внимание и на сагата около Пловдивския панаир. Прокуратурата съумя да смачка и двете досъдебни производства по случая – както това, касаещо бившия варненски кмет Иван Портних (ГЕРБ), така и това по отношение на бившия пловдивски кмет Здравко Димитров – Зико (ГЕРБ).
И докато мотивите на пловдивската прокуратура засега остават неизвестни, BIRD.BG вече анализира мотивите на варненската прокуратура – както можете да си припомните тук – и те могат да бъдат описани само като безобразни. Христоматиен пример за правообслужване на бивши герберски величия – и въобще полет на прокурорска “мисъл”, която е обида за правото. За капак на всичко – прокурор Галина Минчева избира удобна правна квалификация, при която няма кой да обжалва пред съда. Този долен прокурорски трик се ползва повсеместно. Депутатът Стела Николова все пак подаде сигнал до Апелативната, а след това и до Върховната прокуратури, за да упражнят служебен инстанционен контрол над постановлението. С не по-малко безобразни мотиви, те обаче бетонираха “творчеството” на прок. Минчева. Следствието приключи, забравете.
С това обаче прокурорското обгрижване на лицето Иван Портних (ГЕРБ) не приключва. След двукратни неуспешни опити да внесе в съда калпав обвинителен акт за фекалния разлив във Варненския залив, през октомври прокуратурата тихомълком прекрати делото. Явно повелята от Банкя продължава да действа все така силно, на всички нива. Този път обаче имаше кой да обжалва! Кметът на Варна Коцев се обръща към съда, който на 21 ноември отмени прекратяването. Определението на съдия Нанкинска е наистина великолепно и посочва на прокурор Силвиян Стоянов, точка-по-точка, какво и как следва да извърши по делото. Нещо като ясна пътна карта, която също така откроява ярката разлика между съдийския анализ и замъглената, затормозена прокурорска “логика”. Която, много вероятно, е насочена “отгоре” в посока изпиране на Портних. Вместо да изпълни указанията на съда, обаче, прок. Стоянов сяда да пише протест до Апелативния съд – явно надявайки се, че там ще се падне на по-сговорчив и по-разбран съдия. Предстои да видим, ще проследим и информираме доколко в Апелативен съд Варна има твърди фенове на политическа партия ГЕРБ.
От бастиона на Джуджетата
И сега е време да обърнем отново внимание и на СГП – прокуратурата, прочула се като бастион на Джуджетата. Там се гледат делата с най-голям залог и с най-висок обществен интерес. И тази година мачкането там продължи с200.
Прокурорите Светослав Милушев и Магдалена Николова смачкаха делото, отделено от Барселонагейт и наречено от градския прокурор Илиана Кирилова “Истанбулгейт”. Това дело касаеше Борисов само индиректно, но все пак беше сериозен източник на притеснение за него. Разследваните лица там бяха неговата конкубина – Борислава Йовчева, както и “котаракът” от кръга Банкя Росен Русимов, който напоително е финансирал нейния охолен начин на живот. Постановлението за прекратяване, което така и не премина съдебен контрол, остава тайна. Понастоящем BIRD.BG води дело по ЗДОИ, за да получим достъп до това постановление. За разлика от прокурорския акт по Барселонагейт, който все пак стана публичен, тук може би пише още по-неудобни неща, които прокуратурата така и не иска да видят бял свят.
Точно предколедно, като подарък за “ОЗК Застраховане” на енергийният олигарх и “консултант” Христо Ковачки и обслужващите го служебни министри, СГП прекрати и едно друго дело. То имаше за предмет скандалния “подарък”, или дори бихме казали незаконна държавна помощ, оторизирана от министър Петко Николов чрез “Монтажи” ЕАД. По същество, с подписа на Николов, държавното дружество опрости задължения от над 14 милиона лв. на “ОЗК” – като прекрати заведените от министър Богданов дела за поети, но неизпълнени от фирмата на Ковачки ангажименти. СГП е образувала проверка по случая, която тихомълком е прекратена с отказ от образуване на досъдебно производство на 11- декември. По наша информация постановлението дори още не е връчено на заинтересованите страни – но при все това, има опция да бъде обжалвано пред съд. Така че, това поне остава история в развитие.
И като казахме незаконна държавна помощ, няма как да подминем и “постиженията” на друго герберско величие, бившия спортен министър Красен Кралев. В разгара на протестите в защита на НП “Пирин”, СГП започна две разследвания: за незаконно увеличение на концесионната площ в полза на Цеко Минев, пардон на “Юлен” – както и за неправомерно отпуснати милиони на същата фирма от Министерството на младежта и спорта. В средата на ноември делото срещу бившия министър на спорта Красен Кралев (ГЕРБ) бе прекратено с неизвестни мотиви, като едва ли служебният спортен министър ще се осмели да обжалва. Предвид факта, че негов началник е реално Бойко – чрез гербаджията Главчев. Припомняме, че първото дело – за надвишената концесионна площ – пък бе смачкано още през далечната 2019. И то не от кого да е, а от прокурор Емил Петров, брат на прочутия стопанин на печално известното тържище на съдби “Осемте Джуджета” – Петьо Петров – Еврото.
На следващо място ще осветим един казус, който през годините остана малко под радара. Той е свързан с хиляди незаконни СРС-та, разписани навремето от скандалната Владимира Янева. Тук е редно да припомним две неща – Янева бе първият (и дотук единствен) председател на съд, осъден за умишлено престъпление от общ характер. Нещо повече – преди спецсъдът да се развихри и да започне да подпечатва СРС-та на килограм, тази функция се изпълняваше именно от Янева в СГС (и донякъде от заместниците и, които обаче не бяха уволнени от системата за разлика от нея). Та, именно във връзка с тези незаконни СРС през далечната 2017 СГП стартира досъдебно производство, с набл. прокурор Клементина Паличева. По признанията на самата Янева, които чухме в “Яневагейт”, тя е оторизирала дори подслушвания на посолства на наши съюзнически държави. И до ден-днешен не е ясно КОЙ държи архива от неунищожени СРС и ВДС, събрани по времето на – и с подписа на – Янева. Обаче безспорно ясно е друго – СГП прекрати и това досъдебно производство през март 2024. И отново мотивите са тайна – и отново няма кой да обжалва. Научихме също така и друго – Паличева е повишена междувременно във ВКП. Награда за вярна служба, види се, т.е. награда за мачкане, което явно устройва няКОЙ. И за десерт само ще посочим, че осъдената Янева се вписа като адвокат в Пазарджик и се радва на все така завиден жизнен стандарт, вече в ролята си на крупен строителен предприемач.
Сигурно помните и избухналия скандал около фондация “Хелп Карма”, след журналистическото разследване на Мария Цънцарова през 2020. Тогава прокуратурата уж се втурна да разследва с 200. Тази “фондация” стана възможна, след като специализираната прокуратура начело с Иван Гешев буквално “изкорми” Фонда за лечение на деца – за да могат едни наши хора да приберат едни добри (натрупани там) пари. На по-късен етап делото срещу ръководството на Фонда тихо се спихна, както се и очакваше. “Хелп Карма” впоследствие привлече милиони лева от обезверени от държавата родители на малки деца – деца, чието лечение се оказа свръх силите на родната медицина. Не чухме обаче дори едно детенце да е лекувано в чужбина с тези средства. Вместо това шефовете на фондацията приказно забогатяха – подобно на някои посетители в “Осемте Джуджета”.
На 20.11.2024 анонимният воайорстващ, пардон наблюдаващ, прокурор от СГП прекрати наказателното производство. Мотивите остават неизвестни. Не е ясно дали има кой да обжалва пред съд. Една противна, но силно разпространена практика на прокурорите при икономическите престъпления е да не конституират пострадалите и ощетени лица по делото. За да няма после кой да обжалва пред съд – и да не се създава допълнителна работа за наблюдаващия, прокурор.
След като осветихме прекратяването – и след последвало запитване от БТВ – все пак СГП призна, че Константин Кръстев обжалва основанието за прекратяване – като иска да бъде постановено, че липсва престъпление изобщо. Това само потвърждава посоченото от нас по-рано, че прокурорът нарочно не конституира пострадали и ощетени лица, за да не му създават “излишна” работа. Но в случая е странно и нещо друго – от прекратяването измина вече месец и половина, като обаче в съдебните регистри не се открива такова дело, заведено от Кръстев. Следователно остава въпросът доколко достоверно е твърдението на прокуратурата – и дали въобще постановлението някога ще види бял свят.
През изминалата година бе спряно и делото, свързано със скандални незаконни трансплантации на органи от живи донори, извършвани в Правителствена болница по времето на третия мандат на Борисов. Прокуратурата и тук дължи отговори защо е спряла делото, макар засега да не е предоставила такива на обществото. По наша неофициална информация, най-вероятните причини са в две направления. Първата е, че една голяма част от “бенефициентите” на органи (най-вече израелци, но и знатни лица от петролните монархии в Залива) не желаят да дават обяснения пред СГП. Не е ясно и доколко (и дали) са сработили механизмите на съдебни поръчки за разпити в Израел. Втората причина е, че самите донори на органи не могат да бъдат открити, за да бъдат разпитани. В огромната си част това реално са граждани на слаборазвити държави от Третия свят – т.е. дори и да бъдат открити, не е ясно как и дали въобще могат да бъдат разпитани. Това обаче по никакъв случай не снема наказателната отговорност от българското ръководство на болницата през изминалия период, както и от определени длъжностни лица в министерството. Защо прокуратурата не работи активно в това направление, остава мистерия и загадка. Най-вероятно защото и тези лица бяха (и все още са) гербаджии.
За десерт ще посочим и безславния финал на едно класическо дело-бухалка – т.нар. дело за “ОПГ Дунарит.” През далечната 2017, Специализираната прокуратура воглаве с Гешев скалъпи поръчково дело по искане на феномена Пеевски, насочено срещу оръжейния търговец Гебрев, сина му и техни колеги от военния завод “Дунарит”. Потърсен тогава за коментар на лятната си вила, Цацаров бе лаконичен: “Не съм запознат с казуса, питайте Гешев.”
По това време Държавното Предприятие беше бесен, че губи търговските дела в битката за овладяването на тази апетитна хапка от разпадащата се “империя КТБ”. Понеже не успяваше да “пробие” някой от съдиите по делата, Корпулентния активира подчинената си (и евтина) прокуратура. Седем години по-късно, прокуратурата сама прекрати делото – признавайки с половин уста, че основания за наказателно производство изначално не е имало. Това обаче не попречи междувременно върху обвиняемите мениджъри и собственици да се стовари целият репресивен апарат на пеевско-борисовата държава.
Към днешната дата НАП, КОНПИ и прочее загубиха всички възможни дела, като бяха осъдени да платят и сериозни разноски (т.е. ние трябва да ги платим). Стигна се дори дотам, Пеевски в безсилната си злоба да насъска срещу Гебреви руското ГРУ и неговият специализиран отряд от убийци с чинове на полковници – за щастие, без успех. Въпросната атака с бойното отровно вещество от типа на “Новичок” е понастоящем обект на наказателно производство. По което обаче прокурорите много внимават да не стигнат до корпулентния български поръчител, който беше осветен от Панамските документи като свързан с офшорката “Виафот”, претендираща за “Дунарит”. И макар че корпулентният интерес лъсна като въшка на чело, делото за този терористичен акт, образувано още през далечната 2015, до ден-днешен се “джурка” и шиканира – понастоящем от наблюдаващ прокурор, който е твърд путинист и сталинист.
Източник: Bird.bg
