Болезнен въпрос: Какво става с тока от 1 юли?
Токът за бита ще поскъпне с около 2 процента от 1 юли, „всички други тълкувания по темата са спекулации“, заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов преди седмица. Тогава той каза, че има уверенията на правителството да бъдат осигурени средства, с които да се покрие дефицитът във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), формиран именно от действащото в момента ценово решение на регулатора.
Същото заяви в сряда и премиерът Димитър Главчев, а часове по-късно Министерският съвет прие едно голямо правно нищо като решение на проблема. Според постановлението, до края на юли трябва да се изясни точният размер на недостига, който в момента е 449 млн. лв., а до края на октомври министърът на енергетиката да предложи мерки за осигуряване на парите от държавния бюджет. Те на свой ред трябва да бъдат платени до края на 2024 г. Тоест дефицитът си остава и решението за преодоляването му тепърва предстои.
И, да! Иван Иванов все така има уверения, но дупката във фонда все така стои.
Решаване или задълбочаване на проблема
Според Радослав Рибарски, бивш депутат от „Продължаваме промяната-Демократична България“, който един парламент назад оглавяваше енергийната комисия, „обявеното вчера решение на Министерския съвет не само не решава проблема с дефицита във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, но поставя в патова ситуация и енергийния регулатор“.
Причината е, че КЕВР трябва да си затвори очите за висящия дефицит и да вземе решение за повишение на цената с 2 процента на базата на голото обещание, че някога сметката на фонда ще бъде покрита с бюджетни средства.
Най-вероятно точно това ще стане, защото след като е дадена заявка само за 2% поскъпване на тока, Иванов би взривил предизборно обществото, ако обяви десетократно по-висок процент.
И макар постановлението на кабинета „Главчев“ да не върши юридически никаква работа, КЕВР ще го ползва като смокинов лист за решение, което само след няколко месеца може да доведе до сериозни проблеми.
Освен ако регулаторът не преформатира сериозно приходите и разходите на фонда за следващия ценови регулаторен период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г.
Минали грешки и днешното им отражение
Сегашният дефицит във ФСЕС реално започва да се трупа още миналия ноември, когато цените на електроенергията на свободния пазар спадат значително под прогнозираните от КЕВР. При определена борсова цена от 255 лв./МВтч за всички 12 месеца, тя от миналата късна есен се върти около 130-140 лв./МВтч средномесечно. Така отчисленията във ФСЕС от продажбите на всички електроцентрали – 5% от приходите, спадат главоломно. Намаляват значително и изчислените постъпления от продажбата на държавните спестени парникови газове. Заложените в ценовото решение цени за квотите са 85 евро за тон, а те реално варират между 55 и 65 евро.
В същото време цените на произведения от топлофикациите по високоефективен начин ток са разчетени по прогнозни и доста по-високи от реалните тарифи на газа и на парниковите квоти. Така тези дружества получават много повече компенсации от ФСЕС, отколкото би трябвало. Предвидените за тях разходи на фонда са 1.1 млрд. лв. за дванадесетте месеца, припомня Рибарски. Той даде пример със софийското дружество, което при определена цена на тока от 955 лв./МВтч получава 700 лв. компенсация за всеки мегаватчас.
Според оценка на независими експерти реално топлофикациите е трябвало да вземат с около 500 млн. лв. по-малко от миналия юли досега.
Подобно е положението и с определените тарифи за мрежовите услуги на електроразпределителните дружества на „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“. Те също имат надвзети приходи, които сега би трябвало да се отчетат в новите цени и те да намалеят. Вероятно това има своя ефект върху прогнозата на КЕВР за едва 2-процентно поскъпване на тока за домакинствата.
