Всички Категории

BurgasCity.com

Етикети

Защо в Бургас има място за площад „Толерантност“

паметникПОЗИЦИЯ – ОБРЪЩЕНИЕ

на

На Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”

По повод подета негативна кампания срещу предложението градското пространство между улиците „Александровска“, „Алеко Богориди“ и „Генерал Лермонтов“ да се именува   „Толерантност”, гласувано от общинския съвет в Бургас на 26-ти февруари 2019 г.

Решението на Общинския съвет в Бургас да бъде създаден площад “Толерантност” е един изключително мъдър и далновиден акт в исторически план за оздравяване и възстановяване на поразената морална и ценностна система на българския народ през последните тежки десетилетия. Инициаторите на това предложение приветстват бургаските съветници, които с огромно мнозинство от 38 души срещу 3-ма и 1 въздържал се, утвърдиха това високохуманно послание, което да пренесе през времето един от основните добродетели на българския народ от предците към бъдещите поколения.

За съжаление, някои от несъгласните с решението подеха съвсем умишлена и изкуствена негативна кампания, целяща изопачаването и омърсяването на светлата идея и нейните цели. В социалните мрежи и някои интернет издания се появиха коментари и мнения, които нямат нищо общо с фактите и истината, но по принципа на разпространението на фалшивите новини заблуждават дълбоко и предизвикват напълно неистинска картина в съзнанието на непредубедените читатели. Именно поради тази причина се налага ЦЕБС “Алеф” да излезе с ясна позиция и от името на Инициативния комитет, който е внесъл предложението за именуването на пл. Толерантност пред обществеността в Бургас и страната. Разясненията, които правим, не са нещо ново, а са многократно изразявани от вносителите в официалните мотиви към предложението и по време на общественото обсъждане. Позволяваме си да ги обобщим и да ги повторим пак не заради желание да занимаваме и да натрапваме на публиката собствените си възгледи, а от единствения стремеж истината да не бъде изопачавана и заменена от заблуди, лъжи, откровена пропаганда и език на омразата.

Без да влизаме в детайлите на негативната кампания припомняме, че предложението за именуването на площта между улиците “Богориди”, “Лермонтова” и “Александровска” в гр. Бургас бе внесено от Инициативен комитет още на 22.01.2019 г. с вх.№ 57-00-37 в деловодството на Община Бургас. Идеята беше изложена пред ръководството на Общината доста преди да бъде официално входирана, защото беше нужно първо да се сондира общественото мнение и да се съберат подписите на Инициативния комитет.

Съображенията са, че това централно градско пространство от десетилетия след разрушаването на един цял квартал за строежа на х-л “България” през 1973 г. стои безименно и не е имало никаква идея или предложение досега за неговото именуване.

Думата “толерантност” е от латински произход и е приела международна употреба, като много други думи в съвременността ни. Тя не може да се счита натрапена чуждица от тази гледна точка. Нейните аналогии от българска семантична гледна точка са: “търпимост”, “поносимост”, “човещина”. Нито една от тях обаче, за съжаление, не може да изрази общата същност и смислов заряд на думата “толерантност”. Което важи и за други важни понятия в езика и живота ни, които нямат подходящ лексикален аналог, като например “солидарност”, „демокрация”, „република”.

В обществения инициативен комитет влизат с имената си видни личности и почетни граждани на Бургас като автора на Символа на Бургас – Бургаския мостик, проф. арх. Тодор Кръстев – почтен председател на “Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места” ICOMOS България, поета и писател Недялко Йорданов, композитора Стефан Диомов, режисьора Камен Калев, адвоката Иво Баев, художника – реставратор Климент Атанасов, поета Борис Бухчев, журналиста Асен Йорданов и др.

В Инициативния комитет са се включили с подписите и контактите си над 50 изявени граждани на Бургас.

Ето и част от изложените мотиви в предложението и от членове на Инициативния комитет:

проф. арх. Тодор Кръстев: Присъединявам се към предложението за именуване на публичното пространство между ул. „Александровска“ и ул. „Богориди“ на площад „Толерантност“. Мотивите ми за това са следните:

Като роден в Бургас, участвал в неговото архитектурно развитие и спомагал за опазването на неговото културно наследство (като директор на Националния институт за паметници на културата в периода 1982-1991) смятам, че нашият град притежава силна културна идентичност и уникален дух на мястото – качества, все по-ценни в днешния глобализиращ се свят. Част от тази идентичност на Бургас се дължи на неговия удивителен плурализъм на етноси и религии, които са съжителствали през вековете с една рядка толерантност.

Тази способност на Бургас за интеркултурен диалог е отразена в неговата урбанистична структура (храмове, публични пространства, улична мрежа) и представлява негово ценно културно наследство – материално и нематериално. Тя намира израз и в една архитектурна толерантност – приемственост и чувствителност към контекста. Именно затова градът е успял да съхрани своя Исторически център, за разлика от много градове в България и в чужбина.

Следователно, Толерантност е ключова дума, както за неговото историческо развитие, така и за неговия архитектурен облик. Публичното пространство между двете основни градски направления, които свързват града със света, заслужава да носи това име.”

 Недялко Йорданов, поет, писател, режисьор и общественик, почетен гражданин на гр. Бургас:

“Аз съм един от тези, които прегърнаха идеята един от централните бургаски площади да носи името ТОЛЕРАНТНОСТ…

Преди всичко това име събира в себе си уникалната бургаска толерантност към различните етноси и религии. Няма друг такъв град, в който никога да не е избухвал религиозен или етнически конфликт. Самият факт, че около този площад в периметър от 200 метра се намират: Православна църква , Католическа църква , Арменска църква /чест прави на града ни, че успя да я опази от разрушение/ и Еврейска синагога, която е художествена галерия.

На този площад се намира старият бургаски часовник, който вече почти цял век отмерва времето на толерантността срещу противопоставянето.

Горещо ви препоръчвам да одобрите това име, което носи целият смисъл на съществуванието на този площад и освен това ще звучи оригинално и само бургаски.

А Бургас винаги е бил град не на подражанието, а на оригиналната самобитност.”

Ето и част от мотивите от името на ЦЕБС “Алеф” внесени с предложението:

“Самобитната обществена атмосфера на Бургас и изконната толерантност на неговите жители са основните отличителни черти на града ни. Те са се превърнали в част от биографията му и  са се  вплели в историята му още от възникването му чак до наши дни. Бургас е създаден и се е развил като мултиетническо и мултикултурно средище. В него различните общности и етноси са живеели в пълно разбирателство и са изявявали свободно своята култура и традиции. Тук са живели в хармония българи, гърци, евреи, арменци и други етноси. Истински жалони на толерантността са храмовете на различните религии, издигнати буквално един до друг в сърцето на града. През годините тази космополитност се е утвърждавала и благодарение на това, че като морско пристанище Бургас винаги е бил отворен към света. Така освен „отвътре”, гражданите му и „отвън” са били облъчвани с хуманните идеи и ценности на толерантността…

..Преди няколко години Общинският съвет на Бургас увековечи имената на кмета на града през /1939-1944/ д-р Дянко Пръвчев и интелектуалеца Петко Росен /1880-1944/ съответно със званията Почетен гражданин и Почетен съветник. Потомците на спасените  бургаски евреи от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” издигнаха паметник на благодарността към бургаската общественост, който беше тържествено открит през месец април 2018 г. в пространството между улиците „Александровска” и „Богориди” в частта срещу сградата на Община Бургас и хотел „България”, в близост до Часовника. Този паметник, създаден по случай 75- годишнината от спасяването на българските евреи, е вечен знак за големия морален капитал на Бургас в пантеона на толерантността…

…Несъмнено едно такова решение би било от голяма полза не само за Бургас – то може да се превърне в общобългарско послание, отправено към всички гости и туристи от цял свят, които го посещават.

Преди да Ви отправим това предложение ние направихме допитване и сондиране мнението на видни граждани на Бургас и получихме тяхната пълна подкрепа и съпричастие. Положителното решение на ОбС по нашето предложение би било изцяло в духа на приемствеността на предните поколения бургаски общественици и управници, а също така и на хуманните традиции на нашия град.

Ето какви са били думите на Петко Росен по този повод:

„Българският народ има един голям и ценен морален капитал, своята толерантност към чуждите малцинства у нас. Ние като народ сме се гордели с този капитал и със своята човещина, сега за хатъра на Хитлер и него трябва да пожертваме и да се изложим пред световната съвест. Евреите у нас са мирни граждани, много от техните синове са воювали рамо до рамо с нас във войните и са си дали живота за нашата родина. Нашият народ не изпитва омраза към тях. Те са приобщени към нас. Никога в България  не са извършвани погроми и гонения срещу тях. Жълтите звезди, които са им прикачени сега са срам за нас. Ние, гражданите на Бургас, високо протестираме за готвените безчовечни мерки спрямо евреите. Тази акция ще сложи мрачната си сянка върху нашия народ като зверове и убийци.”

Галентин Влахов, журналист„Толерантността ще ни трябва много повече, ще ни трябва защото предстоящите десетилетия ще дадат среща на много светове и тъй като Бургас е врата и винаги е бил врата, предвид пристанището и морето, мисля че тази позиция, не като име на площад само, а като човешка ценност и човешки устои ще ни трябва все повече и повече.”

Ставрофорен иконом отец Борис Беров: „Към всички трябва да сме толерантни, както по религиозни причини, така и във всяка друга насока.Градското пространство е място за общуване и е добре, ако то носи името „Толерантност“.”

Асен Йорданов, журналист: „Само силният човек може да бъде толерантен, слабият не може. Още от зората на нашата българска цивилизация, при оформянето на българската народност, на българската ценностна система, толерантността е дълбоко залегнала, засвидетелствана от историческите извори.

Толерантността не означава хаос, не означава своеволие. Толерантността означава святост, спазване на ценностни системи и правила. Тя е принесена през вековете до наше време и е прокламирана от Апостолите на нашето национално освободително движение като Васил Левски, Гоце Делчев, Георги Кондолов и др. творци на съвременна България.

В момента над 100 етноса са интегрирани в българската нация. Цялото това интегриране е благодарение на българската толерантност, здравата ценностна система и силните устои на начина на мислене на нашите прадеди. Затова понятието „Толерантност“ заслужава да бъде дадено на Бургас и Бургас да бъде първият град, който да има възможността да има свой площад, наречен „Толерантност“.”

Какво друго, освен проповед на толерантността, е прочутата реч на духовния баща на българската култура св. Кирил Философ срещу всевластната Триезична догма през Средновековието: “Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате..” Именно с тази реч и победилата християнска толерантност, старобългарският език и писменост са утвърдени и се превръщат в първия различен официален богослужебен език след налаганите дотогава латински, гръцки и еврейски. Следващите векове този език става и един от цивилизационнотворните езици, положили собствена културна традиция и пространство в света.

Нека си спомним и думите на поета, изразяващи мечтата и еманацията на понятието “толерантност”:

“..Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя..”

Изложените от ЦЕБС “Алеф” и Инициативния комитет мотиви са ясни и аргументирани и кристално трасират смисъла, който се влага в дълбокохуманното понятие “толерантност” за този площад. Те нямат нищо общо с извращенията и спекулациите в най-пошла форма, които се появиха и принизяват понятието и висше морално качество до термини като “толерастия”, “джендърство”, “гей общество”, “циганизация” и т.н. примери на най-ниска и маргинална култура. Очевидно клеветниците, които преследват разделение и взаимно противопоставяне в обществеността са твърде далеч от посланията, които носи в себе си решението за именуване на площад или градско пространство с името “Толерантност”.

Недопустимо е и хора с претенции на стожери на обществен коректив като “журналисти” да манипулират общественото мнение с низки и позорни коментари с езика на омразата, без ни най-малко да се запознаят с документацията и процедурата за приемането на решението на Общинския съвет! С абсурдния аргумент, че не са знаели за тях. Ролята на “журналистите” е именно да знаят, да научават, да се интересуват и да зачитат всички гледни точки, а не да чакат наготово директиви и указания каква и чия позиция да изразят или обругаят от социалната си трибуна.

Тук трябва да споменем, че езикът на омразата и всичките му проявления в България, са инкриминирани, според българското законодателство и международните конвенции подписани от страната ни, които са задължителни за спазване от българското правителство и съдебна власт.

Проведеното обществено обсъждане на 22.02.2019 г. /или един месец след входиране на писмото/ за приемане на предложението на Инициативния комитет бе публично и открито. То беше известно дори и на общинските съветници, които са против предложението, но те не пожелаха да присъстват на мероприятието, а някои предпочетоха вместо това да изпратят свои представители. На обсъждането можеха да присъстват и присъстваха десетки граждани, сред които представители на БПЦ, журналисти, хора на бизнеса, интелектуалци, общественици. Бяха поканени персонално и много хора, които организационно не можаха да дойдат, но заявиха своята позиция косвено. В рамките на общественото обсъждане бяха изразени различни мнения, то бе ръководено от заместник-кмета по образование г-жа Йорданка Ананиева. Именно присъствието и аргументираните позиции на личностите, застанали с името и лицето си зад една идея имат значение. Протоколът от обсъждането е публичен и всеки, който се интересува може да се запознае с него и изразените позиции и мнения. В тях се очертават ясно доводите за именуването на пл. “Толерантност”, като едно дълбоко заложено и отстоявано в хилядолетията изконно качество на българския народ, което го е извеждало винаги във върховете на цивилизационната градация.

В заключение искаме високо и ясно да заявим, че “толерантността” трябва да се възприема единствено като висша човешка добродетел, която твори живот и развитие. Именно като такова понятието и е залегнало и в аналите на ООН, за да бъде прокламирано в Световен ден на Толерантността, честван на 16-ти ноември.

Примерите за толерантност, които имаме от предците си жалонирали българската история са многобройни и фундаментални.

  • Толератността е неотменим жалон на всяко хуманно и демократично общество. Тя не е присъща на диктатурите, насилническите режими, геноцидите, идеологическите концлагери и религиозния фундаментализъм. Нима съвременният българин би искал да живее и да отглежда децата си в едно нетолерантно общество, в което се преследва и наказва всеки признак на различие или несъгласие с наложената властваща идеология!?
  • Толерантността означава свобода и справедливост и тя е неотменно свързана с тези висши идеи. Защото когато липсва толерантността, липсва свободата, а справедливостта е дълбоко потъпкана.
  • Толерантността е неизменна част от нашето ежедневие и живот във всичките му измерения. Тя присъства в етиката на междуличностните и семейни взаимоотношения, в приятелството между хората, в служебната работа, в поведението ни на улицата, в отношението ни към природата.
  • Толерантността е да бъдеш джентълмен, да спреш на пешеходна пътека, дори когато няма кой да те санкционира, да подадеш ръка на инвалида, да помогнеш на бедния и слабия, да защитиш човек в опасност въпреки риска за самия себе си, да бъдеш почтен в състезание, да обичаш ближния си.
  • Толерантността НЕ Е “толерастия”, както яростно натрапват нейните отрицатели, тя НЕ Е хаос и беззаконие, НЕ Е слабост и извращение, НЕ Е агресивна “еврейщина” или “гей идеология”..! Всички подобни позорни твърдения и заклинания са присъщи на хора с твърде объркано мислене, без ясна и смела обществена позиция, без необходимостта от знания и обща култура.
    • Толерантността е двигател на човешкия прогрес, защото тя изличава противоречията и потушава конфликтите по божествен начин. Тя е дълбоко заложена в хармонията на природните закони. Толерантността означава мир и благоденствие.
    • Толерантността е сила, защото само силният човек, убеден в своята житейска мисия, може да понесе да бъде толерантен и благороден, да дарява, вместо да отнема, да помага, вместо да унищожава, да осъзнае съкровенната мъдрост, че всичко истинско и трайно може да просъществува и да надживее преходността на времето единствено по пътя на проповядването на доброто, личният пример, убеждението и търпимостта, а не по пътя на насилието, ограничението, омразата, кръвопролитието, отрицанието и лишаването на човек от свободата му. Само силният духом може да се утвърди чрез толерантността и да облъчва околните със своята ценностна система. Толерантността дразни само онзи, който няма устоите да осъществи себе си по друг начин освен чрез агресия, омраза, разделение и силово налагане на считаните от него “правилни” възгледи върху околните.
    • Интелигентният човек винаги е толерантен. Защото той НЕ Е толерантен към престъпленията, към насилието, към омразата, към убийствата с политически мотиви, към корупцията, към аморалността, към липсата на етика в обществото.
    • Толерантният човек зачита другостта и уважава различието на ближния си. Толерантният човек винаги е мъдрият човек, човекът който чертае бъдещето, визионера, обединителя, Спасителя, твореца..

    Най-развитите и прогресивни страни в света, тези които „дърпат” човешката еволюция напред, отдавна са осъзнали смисъла и принципите на толерантността и се разделят решително с нейните отрицания. Волята за обществена толерантност прави тези страни водещи не само в технологичен, научен, икономически и политически аспект, но и в културата, изкуството и човешката мисъл. Нетолерантните общества са обречени на застой, непопулярност и генерират единствено агресия, разрушение и деструктивизъм.

    Толерантността НЕ Е безгранична и не може да се самообрече с толерантност към всичко и всеки, защото тогава би се превърнала в придатък на нетолерантността. Тази добродетел НЕ означава загуба или отстъпление от своята същност, ценности и светоглед, а точно обратното – предполага именно тяхната защита и отстояване в цената на всичко, каквито са примерите в човешката история на толерантните личности и общества.

  • Ние вярваме, че българският народ не е загубил в изпитанията на времето това свое дълбоко вродено божествено качество, че съвременното българско общество няма да се подаде на провокациите и манипулациите на тези, които рушат изконните морални ценности и добродетели, пренесени във времето от предците ни. Ние сме убедени, че здравите и силни корени на сънародниците ни няма да позволят да бъде опошлена и омърсена една толкова далновидна и положителна стъпка на местната власт в Бургас! Прокламирането на това незаменимо човешко качество, което прави въобще възможен животът ни и именуването на площад с името “Толерантност” ще бъде оценено по достойнство и ще може да възпитава в бъдещите поколения обич и солидарност, а не омраза, ненавист, агресия и противопоставяне.Разгърнатата по поръчка клеветническа кампания срещу именуването на пл. “Толерантност” има своите вдъхновители, организатори и пропагандатори. Показателно е, че тя е предимно анонимна, разгърната по класически пример на „тролене” по форумите и социални групи. Такъв подход е винаги подмолен, безличен и цели единствено заблуда, настройване и провокиране на обществен конфликт. Действителните инициатори и подбудители дори не признават своето съпричастие и отричат да участват в такова позорно дело, което само говори за себе си. Те предпочитат да се крият предимно зад анонимни изпълнители на мръсната поръчка. За съжаление Бургас има в близките години срамен и кървав пример за подобна “политика”.Призоваваме общинските и областни власти на Бургас да не се подават на срамните провокации и внушения по повод на взетото решение за именуването на площад “Толерантност” в Бургас, което може да бъде само повод за гордост и ползи за града ни. Апелираме в бъдеще тези власти, както и цялата бургаска общественост да не позволяват нарочни провокации или организирани демонстрации на действия, целящи дискредитиране на името на градско пространство “Толерантност” и нарочно дразнещи жителите на града. Специално настояваме за това, защото в някои недобросъвестни публикации вече се появиха дори програмни предполагаеми заглавия, дишащи с внушения и подбудителство за насилие, организиране на прояви срещу добрия обществен морал и нрави и дори и към престъпни действия и прояви! Ако тези призиви и провокации ескалират ще сезираме официално отговорните институции за предприемане на всички мерки, с цел да бъде спазен закона, да бъде гарантирана обществената сигурност спрямо потенциални актове на криминални прояви, а виновниците да бъдат разкрити и да получат справедливо наказание.

    Силно вярваме, че взетото решение ще изиграе своята роля за възкресяване от праха на забравата на светлите завети, личности и исторически жалони за българската толерантност, която да бъде един непреходен повод за гордост и пример пред лицето на целия свят!

    Инициативен комитет и ЦЕБС “Алеф”

    Бургас

Теми: Бургас, Култура