Всички Категории

BurgasCity.com

Етикети

Снежина Маджарова (ГЕРБ):Бъдещият законопроект за обществени поръчки е дебалансиран

Снежина Маджарова

Снежина Маджарова

Снежина Маджарова е депутат от ГЕРБ в 42-ото Народно събрание. Член на комисията по правни въпроси и конфликт на интереси. Преди да влезе като депутат, бе общински съветник от ГЕРБ и председател на местния парламент в Бургас.

Госпожо  Маджарова, по време на Деня на диалога, който се проведе в началото   на седмицата, казахте, че законодателната власт е длъжник на местната, защо?

–  Основание ми дава опитът, който придобих през изминалите години от 2007 година като общински  съветник и председател на Общински съвет -Бургас. През това време аз съм наблюдавала  пряко взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт с местните власти, както липсите на взаимодействие и чуваемост между тези власти. Категорична съм, че законодателната власт е длъжник на местните власти. През годините бяха създавани различни органи, които търсеха  формулата как да се постигне  взаимодействието помежду им, както и така силно прокламираната като лозунг финансова децентрализация. За съжаление обаче тези намерения остават написани на хартия. Напротив, посоката е  обратна -законодателната власт прехвърля отговорности на общините, но те не са съобразени с финансовото и ресурсното обезпечаване и по никакъв начин не помагат за подобряване качеството на услугите, които съответната община предоставя. На практика държавата прехвърля своите отговорности на общините, твърдейки, че това е децентрализация, но в същото време общините се затрудняват в реализирането им от финансови причини и това е сериозен проблем. Съвет по финансова децентрализация има много отдавна, всяко правителство подменя неговия персонален състав. Аз съм била два мандата член на Съвета за финансова децентрализация, ние сме приемали програми, стратегии, в които са разписани конкретни намерения за промени в законодателството, така че да е реализиран принципът на финансова децентрализация, но всичко остава само на хартия и като едно добро намерение. Независимо кое е правителството, това не е проблем само на това управление или на предното. Казва се: „Да, ние разбираме проблема, ще направим необходимото“, но само дотам.

–   Звучите повече като председател на местния парламент, а не като депутат. Упреците на местната власт са, че като влезете в парламента, забравяте за тези проблеми?

–  За мен те не са чужди. Съжалявам, че попаднах в парламент, който не функционира добре и имам сериозни притеснения, че заявените намерения ще останат само на хартия. Аз съм част от опозицията на 42-то НС и много трудно тя успява да наложи свои законодателни инициативи и дори практиката през изминалите месеци показва, че българският парламент  ще работи по познатия начин, което според мен е изключително вредно.

–   Дайте конкретни примери, какво имате предвид?

–   Депутати от ГЕРБ входираха изменение в Закона за кадастъра и имотния регистър. Това са хора, които са запознати с проблемите и имат своята експертиза в тази област. Законопроектът дори и да е спорен в някои отношения и текстове съдържаше изключително полезни инициативи в услуга на гражданите и общините, които със сигурност трябваше да се подкрепят от този състав на Народното събрание. На първо четене законопроектът беше отхвърлен, като в залата при обсъждането му беше казано, че има спорни текстове и бе изтъкнато, че от тук нататък управляващото мнозинство ще прави срещи, ще организира кръгли маси и  промените, които ние предлагахме, ще залегнат в следващия законопроект.  Така във времето се отлага приемането на новите разпоредби. Не се знае кога ще влязат в зала, като се има предвид колко трудно работи това НС по причини, които станаха видими в обществото. За мен това е една изключително безотговорна позиция. В  законопроекта имаше разпоредба, според която гражданинът, притежаващ имот в Бургас  и живеещ в София, да не му се налага да идва дотук, за да си извади кадастрална скица, а с отдалечен достъп да получи тази услуга. Според други предложения при определени видове сделки нотариусите щяха да могат да се снабдяват с кадастрални скици, схеми  пак чрез този отдалечен достъп и те да бъдат официално признат документ при  изповядване на една такава сделка. Имаше предложения в населените места да се откриват служби на Агенцията  по кадастъра. Те да бъдат не само там, където  са районните съдилища, а и в други отдалечени места. Бе предвидено да има изнесени офиси, което също ще облекчи работата. Промените бяха изключително практични. Имаше предложение общините, когато ползват информация от кадастъра, да не заплащат такси. Знаем, че за всеки един проект би следвало да се ползва тази информация, особено за промените в областта на благоустрояването. Много често се  налагат заснемания и изготвяне на служебни проекти. Това е разход за общините, община Бургас би могла да си позволи, но не всяка малка би могла да го направи. Тук се поставя въпросът не става ли дума за лобистки намерения. Другото предложение, което не беше прието, бе свързано с ползването на карти на  възстановена собственост на земеделски земи. Те са изготвени от частни фирми и се поддържат от тях. Когато отиде един собственик и  иска да направи сделка с имот, плаща на една частна фирма, която е в София, така те са затруднени да получат услуга от  фирмите. Беше предложено тези карти да бъдат предадени на Агенцията по кадастъра, така че на тяхната основа тя да започне да предлага услугата и това беше отхвърлено.

–  Колко са фирмите, които предоставят тази услуга?

–  Около 800 се занимават с поддържането на тези карти. Ако това е начинът, по който управляващото мнозинство желае да подобри бизнессредата и да осигури работни места, сигурно има своето основание, но това е категорично във вреда на българските граждани.

–   По време на Деня на диалога казахте, че бъдещият законопроект за обществени поръчки е дебалансиран и няма да помогне, защо?

–  Законопроектът е входиран от Министерски съвет, бяха изказани много неща по част от текстовете, включително и от ДПС и на БСП. Има сериозни критики по отношение на отделни текстове в този законопроект. Заявените добри намерения и идеи за подпомагане на малкия и среден бизнес няма как да се случат. Дебалансиран е, защото изцяло възлага тежести на възложителя на обществени поръчки с много сериозни финансови ангажименти, които не всеки би могъл да си позволи и по-специално малките общини.  Разбира се, заявено е намерение за публичност, защото това е дразнеща обществото тема. Всички казват, че обществените поръчки са предмет на корупция.

–        Законът предвижда ли да се спре порочната практика да се облагодателстват едни и същи фирми?

–        Заявеното намерение за борба с тази корупционна практика е  възложителя на обществени поръчки да предвижда задължително участие до 30-70 % на подизпълнители. До 70 % от дейностите трябва да бъдат възложени на тях. По този начин обаче ще се създадат нови фирми, които ще бъдат на имената на лица, които ще работят за главния изпълнител. Това по никакъв начин няма да доведе до създаване на заетост за малкия и среден строителен бизнес.

–   Не е ли взето под внимание мнението на браншовиците при изработването на този закон?

–   Конкретните законодателни предложения няма да постигнат целите, за които са заявени. Беше коментирано, че аналогични разпоредби има в някои от европейските държави. Така че в тази посока не е необходимо българският законодател да открива топлата вода, а да издири и да намери добрите практики в европейското законодателство. Проблемът не е само наш,  обществените поръчки се дискутират и в Европа. В момента се изготвя директива, затова и въпросът е: защо е необходимо спешно да се приема този закон, който след приемането на европейската директива ще трябва да транспонираме с  европейското законодателство. Бихме могли в рамките на няколко месеца да изчакаме. След което нормите, които касаят  България да бъдат изготвени на база на евродирективата. Със сигурност в Европа мислят специалисти, които имат по-голям опит от тези при нас. Самото качество  на нашия закон се разбира от факта,  че 34 пъти той е променян.

–   Предвижда ли законопроектът промени в частта обжалване от страна на фирми, които са превърнали това в бизнес?

–   Не предвижда облекчаване на процедурите по обжалване. Отново остава Комисията за защита на конкуренцията с възможност за обжалване на нейните решения в Административния съд. Единственото, което е написано вътре, е съкращаване на сроковете, когато комисията трябва да се произнесе по постъпила жалба. В същото време, въпреки огромния брой дела не са предвидени средства за увеличаване броя на администрацията на тази комисия.  Няма как да бъде тя ефективна само с едно формално съкращаване на срока. Човешкият капацитет, който има в тази комисия, физически няма да може да се справи с огромния проблем  на обжалванията. Отново е налице едно намерение, което ще остане написано на хартия без да е подплатено с каквито и да е реформи в тази област. В правната комисия на НС  дебатирахме дали е необходимо да се обърнем към административните съдилища, като двуинстанционно производство по  обжалванията. Да се използва техният капацитет, защото голяма част от тях се оказват ненатоварени. Имат изключителна ненатовареност на някои от тези съдилища, други пък са натоварени прекалено. Би могло да се предвиди промяна в закона и да се каже, че тези жалби могат да се гледат от съответния Административен съд  по седалище на възложител.  Сега се получава така: ако си възложител от Силистра и искаш да обжалваш, трябва да отидеш до София, което е разход на средства и време и всичко е съсредоточено в една инстанция. Ако се разпръсне работата между съдилищата, може да се постигне по-бърз ефект на правораздаване в тази област, но съжаление и това липсва в законопроекта.

–   Къде виждате своята роля в Народното събрание?

–   Правната комисия е водеща за голяма част от законопректите, които касаят работата на местните власти и ние се опитваме да посочим недостатъците на предложенията и съответно да се прецени как ще се отрази всяко едно предложение на местните власти. Когато си част от опозицията на един парламент, управляващото мнозинство трудно чува твоите доводи и това е тенденция, която се наблюдава както  в работата на правната комисия, така и в самия парламент. Дори нашите доводи да са изцяло в полза на гражданите или местните власти сега управляващото мнозинство не желае да ги чуе. То не желае да чуе експертизата на хората, които дълги години са се занимавали с даден проблем. Това не означава, че ние ще се откажем и няма да работим. Ние сме поели ангажименти към нашите избиратели и ще започнем да ги реализираме. Заложихме срещи с браншови организации, в Деня на диалога чухме конкретни предложения за наложителни промени в закони. Голяма част от проблемите са общи  и внимателно ще ги обмислим, като ще направим съответните инициативи. Единственото ми притеснение е това, че управляващото мнозинство съвсем по партийно отхвърля всички добри предложения на опозицията. Ние все пак  ще опитваме.

–   Кметовете настояват за спешна промяна на Закона за управление на отпадъците, може ли той да бъде променен до края на годината?

–   Законодателната технология изисква около два месеца време да се приеме един законопроект. Виждам практика това управляващо мнозинство да съкращава гласуванията между първо и второ четене.  Ако се внесе толкова добър и безспорен текст, биха могли да се съкратят сроковете. Тук стои въпросът, кой ще бъде вносителят на този законопроект и каква ще бъде позицията на всички парламентарни групи. Досега  винаги се намират някакви недостатъци по предложенията. В конкретния случай също трябва да се поиска становище на НСОРБ.  Предполагам, че г-жа Ивелина Василева ще подготви някакъв документ в тази връзка, за да  задвижим тази процедура. От там нататък всичко зависи от мнозинството в Народното събрание.

Силвия Шатърова, в. „Черноморски фар“

Теми: Горещо, Интервю, Политика