Всички Категории

BurgasCity.com

Етикети

Диана Йорданова: Да се действа на принципа „няма закон – няма проблем“, е скандално

Диана ЙордановаИнтервю на Румяна ЕМАНУИЛИДУ
за „Черноморски фар“

– Г-жо Йорданова, вие бяхте един от защитниците и създателите на Закона за публично-частното партньорство. Какво налага сега неговата отмяна, след като е действал само една година и какво губят общините и  бизнеса от това?

– Това е въпрос, който по-скоро трябва да бъде зададен на министъра на регионалното развитие. Още повече че самата тя като директор на дирекция в МС по време на управлението на ГЕРБ, бе активен участник в работната група, изработваща законопроекта тогава. Така че тя е съпричастна със създаването на този закон, наясно е и е защитавала неговите приоритети. Но сега си е сменила вижданията. Вече в качеството си на министър на регионалното развитие тя счита, че законът е най-големият проблем в регионалното развитие на България, тъй като първият законопроект, който ръководеното от нея министерство предвижда да внесе за разглеждане в парламента, е Закон за отмяна на закона за публично-частното партньорство…

– Какви са мотивите, които все пак се изтъкват за тази отмяна и какво следва да се разбира от тях?

– От мотивите за отмяна става ясно, че правителството не иска да има състезателна процедура за избор на партньори от частния сектор. От което следва, че най-вероятно те ще бъдат посочвани по лична преценка и по нечие „указание“! Отпадането на критерия „икономически най-изгодна оферта“ не означава нищо друго освен, че цената и другите критерии ще се определят на „тъмно“.

Абсолютно несъстоятелен е и аргументът, че понеже досега нямало сключени договори за ПЧП по този закон, значи той не работи и следователно трябва да бъде отменен. Да не забравяме, че той е в сила едва от началото на 2013 г. – а това е годината, в която имаше извънредна политическа обстановка и се смениха три правителства.

– Кой е губещият от тази отмяна?

– Големият губещ ще бъдем всички ние, общините, бизнеса. Развитието на ПЧП би трябвало  да е приоритет, защото то допълва европейското финансиране. Бяха въведени норми, които да регламентират сделките с частния бизнес, защото през годините се загуби много собственост – общинска и държавна, под формата на апорти, отстъпени права за строеж и др. Със Закона за публично-частното партньорство ние бяхме предвидили собствеността да не се прехвърля, а да се управлява в срока на договора за 30-35 години. И т.н.

Интересно е, че според министерство на регионалното развитие законът отговаря на европейските изисквания, това те го признават. Но като че ли той пречи на приоритетите на управляващите да сключват неизгодни за държавата и данъкоплатците договори, т.е. изключително изгодни самите за тях. Нещо повече бих казала – явно някой „важен“ проект не може да мине и за да се случи това, сега цял закон ще отменят.

– А може би законът е имал несъвършенства и слабости?

Отмяната на закон в България се случва изключително рядко. От 1991 г. досега такава съдба са имали само 5 нормативни акта. Четири от тях са свързани с комунистическия режим. Последният отменен закон е през 1995 г. и засяга закриването на Висшата атестационна комисия. Това е крайна мярка. В случая може законът да не е съвършен, но той дава обща правна рамка за публично-частно партньорство. Отмяната е крайна стъпка, тя ще заличи от правния мир регулации, които предпазват от лоши практики. Има примери как, заради липса на правила, публичният партньор е бил ощетяван за сметка на частния с несъразмерно участие.

Изключително водещо при приемането му беше гарантирането на държавния, респективно на общинския интерес. Какво имам впредвид: участието на частния партньор не може да надвишава 49 %, няма да може да се преотстъпва правото на собственост – т.е. да се сменя, така както в годините сме се нагледали на сделки чрез апорт и всякакви други форми за загуба на държавна и общинска собственост.Достатъчно беше да се направят необходимите промени и да бъде усъвършенстван, включително и чрез подзаконови нормативни актове. Но да се действа на принципа „няма закон – няма проблем“, е повече от абсурдно и скандално!

– В Европа много мащабни проекти са реализирани чрез публично-частно партньорство, най-вече свързани с транспортната инфраструктура – ж.п., шосета, метростанции и метропътища, пристанища. Може пък у нас да не се предвиждат подобни мащабни проекти или пък инвеститорите нямат интерес да дойдат тук?

– Във въпроса Ви се крие отговора – кое е в приоритетите на това правителство и как и кога мащабните инфраструктурни обекти ще се случат. За съжаление или не е ясно кога и дали въобще ще се случат, или се отлагат в най-добрия случай за 2015, 2016 г.

А икономическата реалност и практика  в развитите страни показва, че големите проекти надхвърлят възможностите на държавните и общинските бюджети и затова е необходим и друг източник на финансиране – частният сектор. Моделът се прилага в редица европейски държави. Той успешно се развива и е законово регламентиран в страни като Ирландия, Португалия, Белгия. Голямо приложение на проектите, реализирани по ПЧП – около 10-15 %, се забелязва и във Франция и Великобритания. Установено е, че чрез прилагане на ПЧП се спестяват около 20 % от строителните разходи и 30 % от разходите за поддръжка и експлоатация на обекти.

На фона на всичко това буди още по-голямо недоумение фактът, че у нас се иска пълна отмяна на закона.

– Какъв е обхватът на самия проектозакон?

– Публикуваният на сайта проекозакон е от един единствен член и той гласи това: отменя Закона за ПЧП!

– Смятате ли наистина, че сред мотивите на управляващите е и да няма законово прозрачни процедури, а изпълнителите на големи проекти да бъдат посочвани еднолично от тях?

– В момента можем само да гадаем… Но неизбежно възникват редица важни въпроси, на които засега никой не дава ясни отговори: как ще се избират изпълнителите, по какъв начин ще се финансира проекта? Може би с поредните заемни средства или с обезпечаване на общинска или държавна собственост? Избягването на такъв тип порочни практики бяха едни от мотивите ни при писане на закона. За да бъде защитена собствеността на държавата, в частност на общината, се въведе забрана за извършване на разпоредителни сделки и се изключи прехвърлянето на собствеността. По този начин се даде възможност на частния партньор да създава и управлява нови имоти, които остават в активите на държавата или общината.

Друг важен момент бе създаването на публичен регистър за ПЧП, който да се води и поддържа от Министъра на финансите. Целта беше по този начин да се гарантира максимална публичност и прозрачност, която дотогава е липсвала. Именно Законът за публично-частното партньорство даде допълнителна сигурност и гаранция за доброто управление на собствеността.

– На фона на големите политически събития бих искала да ви попитам, как вие като обществен представител и политик коментирате случващото се в Украйна?

– Както аз, така и моите колеги, както и повечето хора, с които лично аз контактувам, следим с голяма тревога и загриженост случващото се на Кримския полуостров. Важно е запазването на териториалната цялост на Украйна. Единството и суверенитетът й не могат да бъдат поставяни под въпрос. Надявам се на решаване на проблема по мирен път, като не се допусне ескалация на напрежението. Надявам се всички страни да се въздържат от употребата на сила и от започване на военни действия.

– Можем ли да направим аналог със събития от 1968 г. в Париж или във Прага или пък с други периоди от политическата история?

– Преди 44 години чехите и словаците направиха опит да въведат в страната си „социализъм с човешко лице“. В днешна Украйна се борят за европейско бъдеще. Не ми се ще да правя аналогия на процесите тогава и сега, нека да оставим това на политическите анализатори.

– А има ли бъдеще идеята на Путин за нова общност с име Евроазия, според вас?

– Бъдещето ще покаже! Аз лично съм убедена съм, че украинското общество ще намери правилния път към европейското развитие, което заслужава.

 

 

 

Теми: Горещо, Икономика, Политика